Архиварят и уредникът пристъпиха напред, а Скот отвори чантата. Архиварят извади от джоба на сакото си два ключа и подаде единия на своя колега. Двамата се заловиха да отключват и развиват дванайсетте специални винта, разположени на равно разстояние по масивната периферия. Когато свършиха, се наведоха над тежката рамка и бавно вдигнаха стъкления капак.
Скот извади контейнера и го подаде на архиваря. Маршал разви капачката и остави Менделсон внимателно да извади съдържанието му.
После двамата бавно, сантиметър по сантиметър развиха безценния ръкопис и го разстлаха върху стъклената основа, където беше законното му място. Скот се възползва от възможността и се наведе за последен път, за да провери погрешно изписаната дума.
— Боже мой, за още колко много неща трябва да отговарят англичаните — бяха единствените думи на архиваря.
Колдър Маршал и уредникът бързо завинтиха дванайсетте винта по рамката и отстъпиха крачка назад.
Задържаха се само за секунда и Скот за последен път погледна часовника си. Часът беше 9:57. Той вдигна поглед и видя Маршал и Менделсон да се прегръщат като деца, получили безценен подарък.
Скот се прокашля.
— 9:58 е, господа.
Архиварят се сепна за миг, после натисна червения бутон. Масивната рамка се издигна в бавното си пътешествие към галерията, където я очакваха посетителите.
Колдър Маршал се обърна към Скот. Само почти незабележимата му усмивка издаваше колко е доволен. Той се поклони като японски воин, за да покаже, че смята случая за приключен по запазил достойнството му начин. Уредникът се ръкува със Скот, след което отиде при вратата, набра секретната комбинация и вратата бавно се отвори.
Маршал придружи Скот по коридора, нагоре по стълбището и обратно в асансьора до сервизния вход.
— Благодаря, професоре — каза той, когато си стиснаха ръцете на сбогуване.
Скот се изкачи по рампата и когато стигна горе, се обърна. Но от архиваря вече нямаше и следа.
Той изтича по 7-а улица и се качи при Декстър в чакащата кола.
— Някакви проблеми, професоре? — погледна го заместник-директорът на ЦРУ.
— Не. Ако не броим двама почтени мъже, състарени с десет години през последните два месеца.
Часовникът на Старата пощенска кула удари десет. Вратите на Националния архив се отвориха и телевизионният екип влезе на бегом.
Колата на заместник-директора излезе неправилно на Конститюшън авеню и някакъв полицай веднага ги спря.
Декстър свали прозореца, усмихна се дружелюбно на полицая и му каза:
— Аз съм заместник-директорът на ЦРУ.
— Да бе. Аз пък съм Чичо Сам — отговори полицаят, и извади кочана с квитанциите.
38.
Заместник-директорът на ЦРУ се обади на директора, за да му съобщи, че в Националния архив всичко е наред. Не спомена за глобата.
Уредникът телефонира на жена си и се опита да й обясни защо не се е прибрал у дома предната нощ.
Една жена, преметнала през рамо пътна чанта с въжена дръжка, се обади на мобилния телефон на иракския посланик при ООН, за да му каже, че е убила два заека с един куршум. После му продиктува шифровата си сметка на Бахамските острови.
Директорът на ЦРУ се обади на държавния секретар и го увери, че документът е на мястото си. Въздържа се да използва израза „отново на мястото си“.
Сюзан Андерсън се обади на Скот, за да го поздрави за изиграната от него роля по връщането на документа на законното му място. Спомена между другото тъжната новина, че е взела решение да развали годежа си.
Иракският посланик при ООН се обади на мосю Франшар и го помоли да преведе сумата от деветстотин хиляди долара в Кралската канадска банка на Бахамите и да закрие сметката на Ал-Обайди.
Държавният секретар се обади на президента в Белия дом, за да го информира, че насрочената за единайсет часа тази сутрин пресконференция е отменена.
Един репортер от криминалния отдел на „Ню Йорк Таймс“ пъхна току-що излезлия брой на вестника под вратата на един подземен гараж на 75-а улица. Водещото заглавие на първа страница беше „Убийство на мафията в Манхатън“.
Телефонът на Лойд Адамс така и не спря да звъни. Актьорът вече се чудеше как да реагира на всички направени му предложения за снимки, като се започне от рекламни клипове и се свърши с художествени филми.