Главният архивар на Съединените щати така и не отговори на позвъняването на един от специалните съветници на президента, който искаше да го покани на обяд.
Един продуцент на Си Ен Ен се обади в новинарския отдел на компанията, за да съобщи, че всичко било опит за мистификация. Да, не бил пропуснал да се увери в грешката при изписване на „британски“. После допълни, че само Дан Суейл би могъл да помисли, че тази дума се пише с две t.
А Скот се обади на Хана и й описа по какъв начин би желал да прекара остатъка от Деня на независимостта.
Конгрес, 4 юли 1776
Единодушна Декларация на тринайсетте Съединени американски щати18
Когато в хода на човешката история за един народ стане необходимо да разкъса политическите връзки, които са го свързвали с друг народ, и да заеме сред другите световни сили самостоятелното и равноправно място, полагащо му се според природните и Божии закони, уважението към мнението на човечеството изисква той да обяви причините, които го принуждават към отделяне.
За нас са самоочевидни истините, че всички хора са създадени равни, че те са удостоени от своя Създател с определени неотчуждаеми права, сред които животът, свободата и стремежът към щастие; че за осигуряване на тези права хората учредяват системи на управление, чиято справедлива власт произтича от съгласието на управляваните; че когато някоя форма на управление стане гибелна за тези цели, право на народа е да я промени или отмени и да учреди ново управление, като постави в основите му такива принципи и организира правомощията му по такива начини, каквито той смята най-полезни за своята сигурност и щастие. Наистина благоразумието ни говори, че едно дълготрайно управление не бива да се променя по незначителни и преходни причини; действително, целият опит показва, че хората са по-склонни да страдат, докато злото е поносимо, отколкото да отхвърлят формите, с които са свикнали. Но когато дълга поредица злоупотреби и посегателства, преследващи все една и съща цел, разкрива замисъла хората да бъдат поробени под един абсолютен деспотизъм, тяхно право и тяхно задължение е да съборят това управление и да намерят нови пазители на своята сигурност и бъдеще. Такова беше търпеливото страдание на нашите Колонии и такава днес е необходимостта, която ги заставя да променят старата система на управление. Историята на сегашния крал на Великобритания е история на многобройни несправедливости и насилия, всичките с пряката цел да се установи абсолютна тирания над нашите Щати. За доказателство на горното нека покажем на безпристрастния свят фактите.
Той отказваше своето одобрение на законите, най-полезни и необходими за общественото добруване.
Той забрани на своите губернатори да приемат най-необходими и належащи закони, освен ако действието им не се отлагаше до получаване на неговото одобрение, а когато те бяха спирани по този начин, той напълно отказваше да се занимава с тях.
Той отказваше да приеме други закони, отнасящи се до големи маси хора, освен ако тези хора не се откажат от правото си на представителство в законодателните органи — право, безценно за тях и страшно само за тираните.
Той свикваше законодателните органи в необичайни и неудобни места, отдалечени от хранилището на техните архиви, с единствената цел да ги изтощава, докато не се съгласят с неговите мерки.
Той многократно разпускаше Камарите на представителите заради тяхното твърдо и мъжествено противопоставяне срещу неговите посегателства върху правата на народа.
Той отказваше, дълго време след такова разпускане, да проведе избори за нови Камари; по този начин неунищожимите законодателни права се връщаха за упражняване на народа като цяло, а щатът през това време оставаше изложен на всякакви опасности от външни нападения и вътрешни безредици.
Той се опитваше да попречи на заселването на нашите Щати; за тази цел спираше законите за натурализация на чужденци, отказваше да приеме други за поощряване на миграцията към нас и повишаваше изискванията за ново раздаване на земя.
Той пречеше на правораздаването, отказвайки да одобри законите за учредяване на правосъдни органи.
18
Редактиран превод, представляващ компилация от няколко източника, основният от които „Федералистът“, Дж. Мадисън, Ал. Хамилтън и Дж. Джон, Университетско издателство, 1997, пр. Бл. Атанасов.