Младежът вдигна ръка и този път барманът реагира мигновено.
— Какво искаш? — поинтересува се Бил, след като опъна първата дълга глътка и се увери, че барманът не може да ги чува.
— Това, което можеш.
— Не работя, нали ти казах.
— Чух те. Но това, което искам от теб, не е наказуемо.
— И какво ти трябва? Копие на „Мона Лиза“ или на „Великата харта на свободите“?
— Не, нещо по-родно от това — каза младежът.
— Почерпи още една — каза Бил, загледан в празната си халба — и ще изслушам предложението ти. Но пак те предупреждавам, че не работя. Пенсионирах се.
След като барманът напълни отново халбата на Бил, младежът се представи като Анжело Сантини и се залови да обяснява на Долара какво точно има предвид. Анжело бе благодарен, че в четири следобед около тях няма никой, който да подслуша разговора им неволно или не.
— Но в обръщение вече има хиляди такива — напомни Долара, когато Анжело приключи. — Едва ли не във всеки сувенирен магазин може да се купи съвсем прилична репродукция.
— Да, но не и перфектно копие — настоя младият мъж.
Бил остави халбата си на бара и се замисли над забележката.
— Кой се нуждае от това? — попита след малко той.
— Става дума за клиент, който колекционира редки ръкописи — обясни Анжело. — Клиент, готов да плати прилична цена.
„За лъжа не е лошо“ — оцени Бил и се освежи с нова глътка пиво.
— Ще ми трябват седмици — предупреди той неохотно. — И освен това ще се наложи за това време да се пренеса във Вашингтон.
— Вече сме ти намерили подходящо място в Джорджтаун1 и съм сигурен, че ще можем да ти доставим всички необходими материали.
Бил обмисли това, отпи пак и заяви:
— Няма да стане… Работата е прекалено тежка. Както обясних, ще ми трябват седмици и което е най-лошо, ще се наложи да спра пиенето. — Той остави празната си халба на бара. — Не знам дали ще го разбереш, но аз съм перфекционист.
— Точно това е причината, поради която прекосих страната, за да те намеря — спокойно обясни Анжело.
Долара се поколеба и погледна младежа, този път по-внимателно.
— Искам 25000 предплата и 25000 при завършване. Всички разноски са за ваша сметка — каза накрая ирландецът.
Младежът не повярва на късмета си. Кавали го бе упълномощил да обещае до 100000, стига това да гарантира крайния продукт. Но след това си спомни, че неговият шеф не вярва на хора, които не се пазарят.
— 10000, когато пристигнем във Вашингтон, и 20000 накрая — предложи той.
Бил Долара си поигра с празната халба и отговори:
— 30000 накрая, при положение че не намерите разлика между оригинала и моя продукт.
— Но ние трябва да можем да намерим разликата — напомни Анжело. — Добре, нека бъдат 30000, ако никой друг не намери разлика.
Скот чу звъна на телефона още от стълбището. Затича нагоре, вземайки по три стъпала наведнъж, блъсна вратата на апартамента и сграбчи телефонната слушалка, като бутна снимката на майка си на пода.
— Скот Брадли — каза той, докато вдигаше снимката, за да я постави на лавицата.
— Трябваш ми във Вашингтон утре сутринта. В моя офис, точно в девет.
Скот винаги се впечатляваше от стила на Декстър Хъчинс да не се представя и да приема за дадено, че Скот намира работата си за ЦРУ по-важна от задълженията си към Йейл.
Отне му целия следобед да преразпредели лекциите си върху двама склонили да проявят разбиране колеги. Не искаше да прибягва към извинението, че е неразположен, защото всичките му колеги знаеха, че за девет години работа в Йейл не е ползвал и един ден болнични, така че прибягна до изтърканото извинение „сърдечни проблеми“, което поради двусмислеността си намираше разбиране сред останалите преподаватели, а и не им даваше възможност да задават неуместни въпроси.
Декстър Хъчинс нямаше навика да обяснява по телефона защо му е нужен Скот, но след като във всички сутрешни вестници можеха да се видят снимки на Ицхак Рабин в разговор с Бил Клинтън, някои заключения просто се натрапваха.
Скот издърпа скритата между „Данъци“ и „Деликатеси“ папка и извади от нея всичко, което бе събрал за новия израелски министър-председател. Политиката му по отношение на Америка не се различаваше особено от тази на неговия предшественик. Беше по-образован от Шамир, беше по-склонен към компромис и по-умерен в подхода си, но Скот подозираше, че ако се стигне до бой с ножове в нощен бар, Рабин има по-добри шансове да се измъкне, без да пострада.