— Горе — каза той и за още по-ясно посочи с пръст.
Тя не му каза нищо, мина покрай него и тръгна по стълбите.
Качи се направо в спалнята и намери младото момиче на леглото, зачетено в книга. Сали се обърна и се усмихна на стройната жена в зелена рокля — може би очакваше, че й е донесла нова книга.
Жената бръкна в чантата си, свенливо се усмихна и подаде на момичето книжле с меки корици.
— Благодаря — каза Сали, взе книгата, прочете заглавието и бързо обърна на задната корица, за да разбере за какво става дума.
И докато Сали бе напълно погълната от анотацията на явно интересната книга, жената откопча дългото плетено въже, което служеше за дръжка на чантата й.
Сали отвори на първа глава, твърдо решила да прочете всяка страница бавно и внимателно. Нали все пак не знаеше кога ще се смилят да й донесат нова книга.
Движението бе толкова бързо, че тя така и не усети как въжето обхвана шията й. Главата й отскочи назад, последвалото второ дръпване счупи един от прешлените й. Брадичката й се отпусна върху гръдния кош.
От устата й потече струйка кръв и покапа по корицата на „Време да обичаш и време да…“.
Шофьорът на лимузината бе спрян от пътен полицай точно когато се готвеше да се качи на магистралата. Беше сигурен, че не е превишавал ограничението на скоростта. После забеляза в огледалото за обратно виждане линейка и се зачуди дали не искат от него да даде път на линейката. Отново погледна напред — полицаят му правеше недвусмислен знак да отбие на банкета.
Той се подчини и спря колата. Чудеше се какво става. Линейката приближи и също спря до него. Полицаят слезе от мотоциклета си, приближи се до неговия прозорец и почука по стъклото. Шофьорът докосна един от бутоните на таблото пред себе си и стъклото безшумно се спусна.
— Какво има?
— Случаят е спешен — отговори полицаят, без да вдига стъклото на каската си. — Пациентът, когото карате, трябва незабавно да бъде върнат в болницата на щатския университет в Охайо. Появили са се някои усложнения. Трябва да го прехвърлят веднага в линейката и аз ще ги ескортирам обратно до града.
Шофьорът кимна и попита:
— И аз ли трябва да се върна?
— Не, за вас има нареждане да продължите до Синсинати и да се явите в офиса на фирмата.
Шофьорът обърна глава и видя до колата си двама санитари в бели манти. Полицаят кимна и единият отвори задната врата, а другият се зае да откопчава колана на пациента, за да могат да го свалят.
Шофьорът проследи в огледалото цялата операция и видя санитарите да извеждат добре сложения мъж и да го качват в линейката. В следващия момент сирената на мотоциклета привлече вниманието му към полицая, който потегли пред линейката по детелината, където щяха да завият, за да се върнат в града.
Всичко отне не повече от две-три минути и шофьорът все още не можеше да повярва на изненадващото развитие на нещата. Чувстваше се замаян, така че едва сега направи онова, което следваше да направи в мига, в който бе видял полицая — да се обади в офиса на фирмата, в която работеше.
— Точно се готвехме да ти се обадим — каза му диспечерката. — Нямат повече нужда от колата ти, така че можеш направо да тръгнеш насам.
— Напълно ме устройва — с облекчение въздъхна шофьорът. — Надявам се поне да са си платили.
— Платиха авансово в наличност още миналия четвъртък — успокои го тя.
Шофьорът остави слушалката върху вилката и подкара към Синсинати. Нещо все пак не му даваше спокойствие. Защо например полицаят бе стоял толкова близо до вратата на лимузината? Дали не с цел да не му позволи да слезе от колата? И защо така и не бе вдигнал стъклото на каската си? Не-е… Глупости. След като бяха платили, какво му влизаше в работата.
Натисна педала на газта и след малко вече беше на магистралата. Може би по тази причина така и не видя как линейката подминава знака за завиване към града и вместо това поема в противоположна посока.
В това време нейният шофьор също говореше със своите началници:
— Всичко мина по плана, шефе — отговори той на първия въпрос.
— Добре — каза Кавали. — А шофьорът?
— На път за Синсинати. Не усети нищо нередно.
— Добре — повтори Кавали. — Пациентът?
— Доколкото мога да преценя, чувства се добре — каза шофьорът и за всеки случай погледна в огледалото над главата си.
— А полицейският ескорт?