Когато приключи с трите копия, представляващи четиридесет и шест реда текст, Долара заяви, че е удовлетворен от две от тях. Третото веднага бе унищожено.
Анжело докладва на Кавали, който изрази задоволство от успеха на Бил, макар и двамата да не бяха зърнали дори за секунда продукта на труда му.
— Сега идва ред на трудната част — каза Бил на Анжело. — Петдесет и шест подписа, всеки с различен наклон, с различен натиск, с различен оттенък на мастилото и всеки от тях сам по себе си произведение на изкуството!
Анжело се съгласи с този анализ, но настроението му се развали, когато Бил му съобщи, че смята да си даде един ден пълна почивка — преди да започнел работа върху подписите, трябвало да се напие до несвяст.
Във вторник вечерта професор Брадли кацна във Вашингтон и се регистрира в „Риц Карлтън“ — единственият лукс, който ЦРУ позволяваше на „шизофреничния“ агент/професор. След лека вечеря в „Жокей Клъб“, в компанията единствено на книга, Скот се върна в стаята си на петия етаж. Поигра си известно време с дистанционното, превключвайки от един скапан филм на друг, и накрая заспа с образа на Сюзан Андерсън в главата.
Сутринта се събуди в шест и половина, стана, прочете съвестно „Вашингтон Поуст“ от край до край, концентрирайки се върху материалите, посветени на посещението на Рабин. Облече се, гледайки репортажа на Си Ен Ен за речта на израелския министър-председател на вечерята в Белия дом. Рабин уверяваше американския президент, че разчита на същите топли взаимоотношения с Америка, на които се бе радвал неговия предшественик.
Закуси леко, излезе от хотела и видя, че го чака служебна кола.
— Добро утро, сър — бе единственото, което се откъсна от устата на шофьора.
Пътуването на излизане от града беше приятно, но Скот съчувствено се усмихна на трите ленти задръстване в обратна посока.
Пристигна в кабинета на Декстър Хъчинс десет минути преди насрочения час, но Тес, секретарката на заместник-директора, му махна да влиза веднага.
Декстър поздрави Скот със здраво ръкостискане и направи неумел опит да се извини.
— Съжалявам, че те привиках по спешност — каза той, като извади огризката от пура от устата си, — но държавният секретар пожела да присъстваш на работната му среща с израелския министър-председател. По програма ще имат официален обяд — сещаш се, на агнешки ребра и разговор за това-онова — а самото съвещание е насрочено за три часа.
— Но защо съм му на Кристофър? — попита Скот.
— Нашият човек в Тел Авив казва, че Рабин има наум нещо, което изобщо не е включено в дневния ред. За съжаление не е успял да разбере нищо повече. Никакви подробности. И понеже ти знаеш най-много от всички тук за положението в Близкия изток, Кристофър пожела да му бъдеш подръка. Поръчах на Тес да събере последните данни, така че до следобеда ще бъдеш напълно в курс, надявам се. — Декстър вдига купчина папки от писалището си и ги подаде на Скот. Върху всяка се четеше неизбежния гриф „Свръхсекретно“, въпреки факта, че по-голямата част от информацията в тези папки със сигурност се въргаляше по бюрата на отдел „Външна политика“ на „Вашингтон Поуст“. — Първото досие е за самия него и за политиката на лейбъристката партия, останалите са за ООП, Ливан, Иран, Ирак, Сирия, Саудитска Арабия и Йордания — всички в светлината на текущата ни отбранителна доктрина. Ако Рабин разчита да изкрънка още пари от нас, най-добре ще е да размисли, особено след речта на Клинтън миналата седмица за вътрешната ни политика. Ще намериш копие от нея в най-долната папка.
— С печат „Свръхсекретно“, разбира се — не се сдържа Скот.
Декстър Хъчинс само повдигна вежди. Скот взе папките под мишница и излезе без повече думи. Тес отключи вратата на малък офис непосредствено до нейния.
— Ще се погрижа да не ви безпокоят, професоре — обеща тя.
Скот запрелиства страниците на първата папка, в която се съдържаше доклад за тайните преговори, водени преди време в Норвегия между израелците и ООП. Когато стигна до папката, посветена на конфликта между Иран и Ирак, намери цял раздел, написан само преди две седмици от него самия, с препоръка за изненадваща бомбена атака срещу председателството на Мухбарат в Багдад, ако инспекторите на ООН бъдат все така възпрепятствани в усилията си да проверят отбранителните съоръжения на иракчаните.
В дванайсет часа Тес донесе чиния сандвичи и чаша мляко, а той се залови с докладите върху зоните, забранени за полети, между 36-и и 32-ри паралели в Ирак. А след като приключи и с речта на президента, прекара близо час в опит да се досети каква изненадваща промяна в курса замисля израелският министър-председател. Беше потънал дълбоко в размишления, когато Декстър Хъчинс подаде глава през вратата и късо предупреди: