Министър-председателят насочи дискусията към ролята на Израел по отношение на Ирак и трикратно напомни на държавния секретар, че Израел се е съгласил да се придържа към общата политика на съюзниците по време на Войната в Залива, макар ракетите „Скъд“ да бяха поразили Тел Авив и Хайфа, а не Ню Йорк или Литъл Рок2. Скот едва не се усмихна като си спомни, че при последната среща Рабин всъщност бе казал „Ню Йорк или Кенебункпорт3“.
Рабин продължи с думите, че има всички основания да вярва, че Саддам — за пореден път — разработва ядрено оръжие, а Тел Авив и Хайфа продължават да са първи в списъка на евентуалните цели за поразяване.
— Опитайте се да не забравяте, господин държавен секретар, че през последните десет години ние вече веднъж трябваше да унищожим техните ядрени реактори — напомни министър-председателят. — И имайте предвид, че ако се наложи, ще го направим пак. — Кристофър кимна, но не направи коментар. — Израелското правителство смята, че е чакало достатъчно дълго други да свършат неговата работа. Поради тази причина подготвихме план за убийството на Саддам Хюсеин… — Той направи драматична пауза, за да усили ефекта от думите си. — Най-сетне намерихме начин да проникнем през мрежата на личната му охрана и може би дори сме на прага да ни поканят в неговия бункер. Въпреки това тази операция си остава далеч по-трудна от онези, които доведоха до залавянето на Айхман и спасяването на заложниците в Ентебе.
Държавният секретар най-сетне вдигна поглед и тихо каза:
— И сте готови да споделите тайната с нас?
Скот знаеше какъв ще е отговорът още преди министър-председателят да си отвори устата и предполагаше, че Кристофър също го очаква.
— Не, сър — отвърна Рабин и погледна отворения си бележник. — Единствената цел, с която направих това заявление, е да бъде избегната опасността от сблъсък с вашите колеги от ЦРУ, понеже разполагаме с информация, която ни навежда на мисълта, че и те обмислят подобен план.
Декстър Хъчинс удари коляното си със свит юмрук. Скот светкавично надраска нова бележка и я подаде на Сюзан. Тя свали очилата си, прочете бележката и го погледна въпросително. Той твърдо кимна, така че тя пак се наведе напред и я сложи пред държавния секретар, който хвърли поглед на думите на Скот и този път реагира незабавно.
— Нямаме подобен план — изрече с тежест Кристофър. — Мога да ви уверя, господин министър-председателю, че информацията ви не е вярна. — Рабин изглеждаше откровено изненадан. — И към това ще допълня, че ние се надяваме да не предприемете подобни действия, без да информирате президента Клинтън в най-големи подробности.
Името на президента се произнасяше за пръв път и Скот се възхити на начина, по който държавният секретар бе съумял да окаже натиск без дори намек на заплаха.
— Разбирам искането ви — отговори министър-председателят, — но се налага да ви кажа, сър, че ако на Саддам бъде позволено да изгражда ядрен арсенал, аз не мога да очаквам от моя народ безропотно да наблюдава това.
Кристофър бе успял да издейства компромиса, от който имаше нужда, и може би дори бе спечелил малко време. През следващите двайсетина минути държавният секретар се постара да върне разговора на по-приятелска територия, но всички в залата чувстваха, че в мига, в който гостите си тръгнат, предмет на обсъждане ще бъде една-единствена тема.
Когато срещата приключи, държавният секретар нареди на своите служители да го изчакат в заседателната зала, а той излезе да изпрати министър-председателя до чакащата го лимузина. Върна се след няколко минути с единствен въпрос към Скот:
— Откъде си сигурен, че Рабин блъфира, като намекна, че ние също работим върху план да елиминираме Саддам? Наблюдавах го в очите и мога да кажа, че този човек не издаде нищо.
— Напълно съм съгласен с вас, сър — отговори Скот. — Но обърнахте ли внимание, че това бе единственото изречение в продължение на два часа разговори, което той прочете дума по дума? Мисля, че дори формулировката не е негова. Убеден съм, че я дължим на негов съветник. И което е по-важното, самият Рабин не вярва в това.
— Смяташ ли, че израелците имат план за премахването на Саддам Хюсеин?
2
Столицата на Арканзас, където Бил Клинтън е изкарал пет мандата като губернатор, преди да стане президент на САЩ. — Б.пр.