— Да, вярвам в това — каза Скот. — Нещо повече, въпреки уверенията на Рабин, че полага усилия да възпре хората си, аз подозирам, че самата идея е негова. Мисля следователно, че той е в течение на всички подробности на плана, в това число набелязаната дата и място.
— Някакви теории относно начина, по който биха се опитали да го извършат?
— Не, сър, никакви — призна Скот.
Кристофър кимна на Сюзан:
— Искам да се срещна в кабинета ми след един час с Ед Джериджиян и експертите му по ситуацията в Близкия изток и ще трябва да се видя с президента, преди да е излетял за Хюстън. — Кристофър се обърна, за да излезе, но преди да стигне до вратата, погледна назад към Скот. — Благодаря ти, Скот. Доволен съм, че можа да дойдеш тук чак от Йейл. Както вървят нещата, предполагам, че през следващите няколко седмици с теб ще се виждаме доста често. — И с това предупреждение държавният секретар излезе.
— Нека и аз добавя своите благодарности — каза Сюзан, като събираше документите си и на свой ред пое след своя началник.
— За мен бе удоволствие — механично отговори Скот и в последния момент изстреля: — А бихте ли се съгласили да вечеряме довечера? В „Жокей Клъб“, да кажем, в осем?
Сюзан спря като вкаменена.
— От човек като вас бих очаквала да бъде по-внимателен в предварителното си проучване, професор Брадли. За ваше сведение през последните шест години аз живея с един и същи мъж и…
— Е, нещата напоследък не вървят особено добре — прекъсна я Скот. — А и освен това той в момента не е ли на конференция в Сиатъл?
Сюзан надраска една бележка и я подаде на Декстър Хъчинс. Декстър прочете единствената дума, изсмя се гръмко и я предаде на Скот. „Блъфира“, пишеше в нея.
Когато останаха насаме, Декстър Хъчинс също имаше единствен въпрос, който се нуждаеше от незабавен отговор.
— Откъде в теб тази увереност, че не планираме отстраняването на Саддам?
— Изобщо не бях уверен — призна Скот, — но от друга страна, сигурен съм, че израелците не разполагат с никаква информация, която би подсказвала подобна възможност.
Декстър се усмихна и каза:
— Благодаря за разкарването от Кънектикът дотук, Скот. Ще поддържаме връзка. Имам предчувствието, че през следващите няколко месеца ще започнеш да гледаш на самолета до Вашингтон като на градски транспорт.
Скот кимна. Добре че семестърът скоро приключваше и че през идните седмици никой в университета нямаше да има нужда от него.
Той взе такси до „Риц Карлтън“, качи се в стаята си и започна да подрежда куфарчето си. През цялата изтекла година бе мислил върху стотиците възможни начини, по които израелците биха могли да опитат ликвидирането на Саддам, но всички те му се струваха неизпълними заради плътната охрана, заобикаляща иракския президент, където и да отидеше той. Скот бе сигурен, че Рабин не би дал санкция за такава операция, ако тя не е разработена по начин, позволяващ да се вярва, че участниците в нея ще се върнат живи. Израел имаше достатъчно други проблеми, за да може да си позволи унижението от подобен провал.
Скот започна да преглежда каналите с вечерните новини. Президентът заминаваше за Хюстън, където щеше да подкрепи акцията по набиране на средства за предизборната кампания на сенатор Боб Крюгер, който щеше да защитава мястото си във вторичните избори през май. Самолетът му трябваше да излети късно тази нощ от базата „Андрюс“. Не се даваше обяснение за този малко странен график, но новият президент бързо си създаваше репутацията на човек, който живее в собствен часови пояс. Единствената по-любопитна информация, до която бе успял да се добере кореспондентът в Белия дом, бе, че Клинтън води в момента разговор на четири очи с държавния секретар. Скот изключи телевизора и погледна часовника си. Беше малко след седем, а полетът му бе в 21:40. Напълно достатъчно, за да хапне набързо, преди да потегли за аерогарата. Целия ден бе прекарал на чиния сандвичи и чаша мляко и му се струваше, че най-малкото, което ЦРУ му дължи, е едно прилично ядене.
Слезе в „Жокей Клъб“ и му предложиха маса в ъгъла. Шумен конгресмен разказваше на блондинка на половината на възрастта му, че Клинтън се е заключил с Уорън Кристофър, понеже „двамата обсъждат моята поправка към военния бюджет“. Блондинката изглеждаше впечатлена, но салонната управителка бе невъзмутима.
Скот си поръча пушена сьомга за ордьовър, говеждо филе на скара и половин бутилка „Мутон кадет“ и отново се замисли над нюансите във всичко, което бе казал на срещата израелският министър-председател. В крайна сметка със съжаление заключи, че старата лисица не бе дала нищо, което би подсказало как и кога — а всъщност и дали наистина — израелците смятат да изпълнят заплахата си.