По препоръка на управителката Скот се съгласи да опита специалитета на главния готвач — шоколадово суфле. Успокои се, че няма да повтаря това кулинарно изстъпление в близко бъдеще, и си обеща да изгори калориите във фитнес салона още на следващата сутрин. Когато облиза и последната лъжица, отново провери часовника си — осем и три минути, достатъчно за едно кафе, преди да вземе таксито за аерогарата.
Сервираха му толкова ароматно кафе, че за миг се изкуши дали да не повтори, но стоически вдигна ръка, за да поиска сметката. Когато до масата му се появи управителката, той вече бе извадил кредитната си карта.
— Гостенката ви току-що пристигна — съобщи му тя, без да позволява на нито едно мускулче на лицето й да изрази изненада.
— Здрасти, Скот. Извинявам се, че малко закъснях, но президентът имаше доста въпроси.
Скот стана, прибра картата в джоба си и целуна Сюзан по бузата.
— Ти нали каза в осем? — невинно попита тя.
— Да, така казах — съгласи се Скот, сякаш досега просто я бе чакал.
В този момент до тях цъфна управителката с две големи менюта.
— Ще си позволя да ви препоръчам пушена сьомга и говеждо филе — каза тя без дори намек за усмивка.
— Не, това ми се струва доста тежко — възрази Сюзан. — Но ти, Скот, не се съобразявай с мен.
— Недей да мислиш, че Клинтън е единственият, който живее на диета — сериозно отговори Скот. — Консоме4 и салатата на готвача за мен.
Скот се загледа в Сюзан, която изучаваше менюто с очила, смъкнали се до връхчето на носа й. Беше сменила деловия си костюм с розова рокля до под коленете, която, колкото и невероятно да му се струваше това, подчертаваше фигурата й още по-добре. Русата й коса падаше свободно върху раменете й и за пръв път, откакто я помнеше, си бе сложила червило. Тя вдигна поглед, усмихна се на търпеливо чакащата управителка и каза:
— За мен коктейл раци.
— Какво каза президентът? — поинтересува се Скот, сякаш се намираха на оперативка в сградата на Държавния департамент.
— Нищо особено — отговори тя. — Освен че ще се превърне в цел номер едно за иракчаните, ако Саддам бъде убит.
— Напълно човешка реакция — позволи си коментар Скот.
— Да не се занимаваме с политика — предложи Сюзан. — Да говорим за по-интересни неща. Според теб защо недооценяват Чизери и са се захласнали толкова по Белини? — попита тя.
Скот осъзна, че Сюзан също е прочела личното му досие от кора до кора.
— Значи за това дойде, така ли? И ти си падаш по изкуството?
Следващият час мина в разговор за Чизери, Белини, Караваджо, Флоренция, Венеция, което ги накара да забравят къде се намират до появата на управителката.
Тя им препоръча шоколадово суфле за десерт и изглеждаше разочарована, когато и двамата решиха да се въздържат.
На кафето Скот разказа на Сюзан за живота си в Йейл, а Сюзан му призна, че понякога съжалява за отхвърленото предложение да преподава в Станфорд.
— Един от петте университета, които са те канили — подхвърли Скот.
— Така и се разминах с Йейл, професор Брадли — бе отговорът й, преди да сгъне салфетката си.
Скот се усмихна.
— Благодаря за прекрасната вечер — допълни тя, когато управителката се появи със сметката.
Скот бързо я разписа, за да не я види тя и с надеждата, че в счетоводството на ЦРУ няма да се запитат каква е тази вечеря за трима.
Когато Сюзан отскочи до тоалетната, той отново погледна часовника си. Десет и двайсет и пет. Последният самолет бе излетял преди близо час. Той отиде до рецепцията и се поинтересува дали е възможно да остане още една нощ. Служителката тракна няколко клавиша по клавиатурата на компютъра, огледа резултата и каза:
— Да, възможно е, професор Брадли. Закуска в седем и „Вашингтон Поуст“, както обикновено, нали?
— Да, благодаря — каза той и в този момент се появи Сюзан, хвана го под ръка и двамата тръгнаха към такситата, паркирани пред входа.
Портиерът отвори задната врата на първата кола и Скот отново целуна Сюзан по бузата.
— Надявам се да се видим скоро.
— Е, това вече ще зависи от държавния секретар — отговори тя с усмивка и се намести на задната седалка.
4
Чист бульон от месо със зеленчуци, пасиран и прецеден, сервира се горещ или като студено желе. — Б.пр.