На летището ги чакаше кола, за да ги откара във Вашингтон. Минаха по моста при 14-а улица, продължиха по Конститюшън авеню и слязоха при Националната галерия — сграда, в която досега нито единият, нито другият бяха влизали.
Намериха Източното крило, седнаха на малката пейка пред грамадния мобайл5 на Калдер и зачакаха.
Шум от ръкопляскане привлече вниманието им и те се обърнаха. Група туристи отстъпи встрани, за да направи път.
Когато го видяха, двамата Кавали автоматично станаха. Охрана от бодигардове — двама от които Антонио веднага позна — водеше мъжа през човешкия коридор, докато той правеше опит да стисне ръцете на колкото може повече хора.
Президентът и изпълнителният директор пристъпиха напред, за да видят по-добре какво става. Гледката беше забележителна: широката усмивка, осанката, походката, дори извъртането на главата. Когато спря пред тях и се наведе, за да каже няколко думи на едно малко момченце, те бяха склонни да повярват на очите си… ако не знаеха каква е истината.
Мъжът излезе на стълбите пред централния вход и бодигардовете го поведоха към третата лимузина от шестте, които чакаха там. Секунди по-късно сирените на ескорта вече заглъхваха в далечината.
— Това двеминутно упражнение ни струваше сто хиляди долара — отбеляза Тони.
Докато минаваха през въртящата се врата, момченцето възбудено изтича покрай тях, като викаше с цяло гърло:
— Видях президента! Видях президента!
— Е, струва си до последния цент — отговори бащата на Тони. — Остава само да разберем дали Бил Долара е на нивото на репутацията си.
Обадиха се на Хана, че се налага да участва във важна среща в посолството, макар да й оставаха още четири месеца обучение. Тя естествено предположи най-лошото.
На изпитите Хана изкарваше най-високи бележки от шестимата агенти, които все още бяха в Лондон. И не искаше дори за миг да приеме мисълта, че на тази напреднала фаза някой може да й каже, че не е подходяща.
Извънредната среща с културния аташе — евфемистична титла за полковник Крац, най-старшия служител на Мосад в Лондон — беше насрочена за шест вечерта.
На сутрешните занятия Хана не можа да се съсредоточи върху делата на пророка Мохамед, а по време на следобедните й беше още по-трудно да се съсредоточи върху историята на британската окупация на Ирак от периода 1917–32. Когато стана пет, беше доволна, че се измъква, без да й дадат допълнително домашно.
През изтеклите два месеца израелското посолство бе забранена територия за всички обучаващи се агенти с едно изключение — ако изрично не ги повикаха там. Само че повикаха ли те, това означаваше едно: „Събирай си багажа, ето ти билета, вече не си ни нужен и сбогом“, макар по̀ късметлиите да заслужаваха „Благодаря“. Всъщност двама от агентите вече бяха поели обратния път.
Хана бе виждала посолството само веднъж, в деня на пристигането си в столицата, когато бе минала покрай него с таксито. Даже не бе съвсем сигурна къде точно се намира. След справка с картата на Лондон тя разбра, че адресът му е Пелис Грийн, Кенсингтън, малко по-навътре от улицата.
Няколко минути преди шест Хана излезе от метростанцията на Хай стрийт Кенсингтън, тръгна по тротоара към Пелис Грийн, стигна до филипинското посолство и зави към израелската мисия. Усмихна се на двамата полицаи и се изкачи по стъпалата пред централния вход.
Съобщи името си на пропуска и обясни, че има насрочена среща с културния аташе.
— Първи етаж. Като излезете на стълбищната площадка, зелената врата отсреща.
Хана изкачи стъпалата бавно, опитваше се да се овладее. Но когато почука, беше изпълнена с тревожно предчувствие. Вратата незабавно се отвори.
— Удоволствие е да се запозная с теб, Хана — каза един млад мъж, когото тя виждаше за пръв път. — Казвам се Крац. Извинявам се, че те извиках по спешност, но имаме проблем. Моля те, седни — покани я той и посочи тапицирания стол от другата страна на голямо бюро.
„Не е човек, който си пада по празните приказки“ — бе първото впечатление на Хана.
5
Абстрактна конструкция, олицетворяваща движението, кинетичния (вместо статичен) ритъм, постигано чрез свързване на ефирни форми (пръстени, пластинки, спици), добре балансирани и окачени така, че се разклащат и звънтят мелодично от най-лекото въздушно течение. — Б.пр.