Тя седна на стола без да се обляга, и се загледа в мъжа пред себе си — беше прекалено млад за поста си. После се сети за истинската причина за командироването на полковника в Лондон. Крац имаше ведро топло лице и ако не бе ранната му плешивина отпред, можеше да мине дори за красив.
Едрите му ръце бяха отпуснати на бюрото пред него. Той седеше и откровено я разглеждаше. Погледът му не я изпускаше дори за миг и тази безцеремонност започваше да я дразни.
Стисна юмруци. Ако я откомандироваха, поне трябваше да й дадат право на последна дума, за което се бе приготвила.
Дипломатът се поколеба, като че ли затруднен как да й съобщи онова, което имаше да й казва. Но на Хана й се искаше всичко да свършва по-бързо. Чувстваше се по-неприятно дори отколкото да чака резултата от изпит, на който си знаеше, че е скъсана.
— Как се разбираш със семейство Рубин? — поинтересува се накрая Крац.
— Прекрасно, благодаря — отговори Хана, без да се впуска в подробности. Беше решена да не му пречи да стигне до целта на повикването.
— А как върви обучението? — Хана неопределено сви рамене. — Иска ли ти се вече да се върнеш в Израел?
— Само ако има нещо, за което си струва да се върна — отговори Хана и се ядоса, че така леко се хваща на въдицата. Беше готова да даде всичко само и само Крац най-сетне да отмести тежкия си поглед от нея поне за малко.
— Ами… — проточи той — има възможност да не се върнеш в Израел. — Хана си позволи да се намести на стола. — Искам да кажа, не веднага — побърза да допълни той. — Може би следва да обясня. Макар да ти остават още четири месеца обучение — той отвори лежащата пред него папка, — твоят наставник ни информира, че най-вероятно ти ще се представиш най-добре от всички агенти на финалния изпит. Предполагам, че за себе си ти си сигурна в това. — За пръв път чуваше да я наричат „агент“. — При това положение ние вече взехме решение да бъдеш включена в окончателния екип — каза Крац, предугаждайки въпроса й. — Но, както често се случва в нашата професия, случайно се откри възможност, от която според нас следва да се възползваш като най-квалифициран от агентите ни тук.
Хана се наведе напред.
— Но аз мислех, че ме обучават за работа в Багдад.
— Именно. И след време ще попаднеш там, но точно в момента искаме да те прехвърлим на вражеска територия. Всъщност едва ли има по-добра проверка на умението ти да се справяш под натиск.
— Какво имате предвид? — попита Хана, неспособна да скрие радостта си.
— Париж.
— Париж? — Не можеше да повярва на ушите си.
— Да. Получихме информация, че шефът на Отдела за защита на иракските интереси е помолил своето правителство за втора секретарка. Момичето е избрано и след десет дни трябва да отпътува от Багдад за Париж. Ако пожелаеш да заемеш мястото й, тя така и няма да слезе на летище „Шарл дьо Гол“.
— Но те ще ме разкрият само след няколко минути.
— Едва ли — каза Крац, извади някаква дебела папка от бюрото си и прелисти няколко страници. — Въпросното момиче е получило образование в гимназията в Путни, след това е изучавало английски в университета „Дърам“ — и в двата случая на издръжка на иракското правителство. Искала е да остане в Англия, но е била принудена да се върне в Багдад преди две години, когато са отменили студентските визи.
— Но семейството й…
— Баща й е убит по време на войната с Иран, а майка й е отишла да живее при сестра си, недалеч от Кербала.
— Братя и сестри?
— Брат в Републиканската гвардия, сестри няма. Всичко това го има в досието й. Имаш няколко дни да изучиш миналото й, за да вземеш правилното решение. В Тел Авив са убедени, че шансовете да те внедрим успешно на нейно място са сериозни. Фактът, че добре познаваш Париж, е голям плюс. Очаква се да останеш там от три до шест месеца.
— А после?
— Обратно в Израел за последна подготовка преди Багдад. Между другото, ако решиш да поемеш тази задача, основната ни цел не е да те използваме като шпионин. Вече имаме агент в Париж. Искаме просто да асимилираш всичко около себе си, да свикнеш да живееш в обкръжение на араби и да започнеш да мислиш като тях. Няма да водиш никакви бележки и ще разчиташ само на паметта си. Когато те изтеглим, ще бъдеш подложена на обстоен разпит. Никога не забравяй, че основната ти задача — следващата — в перспектива е много по-важна за Израел, отколкото тази някога би могла да бъде. — Той се усмихна за пръв път. — Може би ще поискаш няколко дни, за да помислиш.