— Не, благодаря — каза Хана. Този път Крац се обезпокои. — Ще бъда щастлива да приема задачата, но имам проблем.
— Какъв? — попита Крац.
— Не мога да пиша на машина, да не говорим за такава с арабски букви.
Младият мъж се засмя.
— Е, тогава ще се наложи да ти организираме експресен курс. Най-добре ще бъде веднага да се изнесеш от дома на Рубин и най-късно до утре вечер да се нанесеш в посолството. Няма да ти искат обяснение, така че не е необходимо да им казваш нищо. А междувременно прегледай това… — Той й подаде жълта папка с надпис „Карима Саиб“. — Имаш десет дни, за да научиш биографията си наизуст. Животът ти може да зависи от това. — Крац стана, заобиколи бюрото си и придружи Хана до вратата. — Едно последно нещо — каза той, докато отваряше. — Мисля, че това е твое.
И й подаде малко, охлузено куфарче.
На път за Джорджтаун Кавали обясни на баща си, че само на стотина метра от галерията лимузините са изключили сирените си и една по една незабелязано са се разпръснали по шестте следващи преки, за да се загубят окончателно в натоварения утринен трафик.
— А актьорът?
— Като си свали перуката и си сложи тъмните очила, никой не би погледнал Лойд Адамс втори път. Доколкото ми е известно, този следобед лети обратно за Ню Йорк.
— Умно.
— Шофьорите на шестте лимузини ще сменят номерата и ще бъдат върнати до ден-два на агенциите с оригиналните си нюйоркски регистрационни номера.
— Справил си се по най-професионален начин — одобри баща му.
— Да, но да не забравяме, че това е само генералната репетиция на една-единствена сцена, докато по план след четири седмици трябва да излезем с опера в три действия пред целия Вашингтон.
— Нека не забравяме все пак, че за този труд ни се плащат сто милиона долара — напомни му старецът.
— Ако се справим, възнаграждението ще си струва усилията — отбеляза Кавали, докато колата минаваше покрай хотел „Фор Сийзънс“. Шофьорът зави по една странична уличка и спря пред странно изглеждаща стара дървена къща. Анжело ги чакаше пред късо каменно стълбище на входа. Президентът и изпълнителният директор слязоха от колата и Анжело ги поведе, без да продумва.
Когато влязоха, Анжело ги представи на Бил О’Райли. Бил тръгна пред тях, спря до една заключена врата и превъртя ключа с такъв драматизъм, сякаш предстоеше да влязат в пещерата на Аладин. Отвори вратата, изчака секунда-две повече от нужното, завъртя ключа на осветлението и се отправи пред всички към масата в средата, където два ръкописа очакваха последния оглед. После обясни на посетителите си, че само единият е идеалното копие на оригинала.
Бил им подаде лупи и отстъпи, за да не пречи на инспекцията. Тони и баща му не бяха съвсем сигурни откъде да започнат, така че няколко минути внимателно разглеждаха документите, без да се придържат към някаква схема. Никой не проговаряше. Мина доста време и Тони се върна към началото на документа, започващ с „Когато в хода на човешката история…“. През това време баща му захласнато изучаваше подписите на Френсиз Лайтфут Лий и Картър Бракстън, на които колегите им от Вирджиния бяха оставили съвсем малко място в самия край на документа.
Мина доста време. Накрая бащата на Тони се обърна към дребничкия ирландец, върна му лупата и тържествено изрече:
— Маестро, единственото, което мога да кажа, е, че сам Уилям Дж. Стоун би се гордял да ви познава.
Бил Долара се поклони, приемайки върховния за един фалшификатор комплимент.
— И все пак, кое е идеалното копие и в кое е грешката? — попита Кавали.
— А… — въздъхна фалшификаторът. — Именно Уилям Дж. Стоун ме насочи да мисля в нужната посока, за да реша тази малка загадка. — Двамата Кавали търпеливо чакаха Долара да довърши обяснението си. — Виждате ли, когато през 1776 година Тимоти Матлок6 увеличил оригинала, той направил три грешки. Две от тях успял да коригира чрез вмъкване на пропуснатото. — Долара посочи думата „represtative“, в която липсваха буквите „en“, за да стане правилното „representative“, а след това думата „only“, изпусната няколко реда по-надолу. — И двете корекции били направени посредством символа за вмъкване ^. Но — завърши Долара — господин Матлок допуснал и една правописна грешка, която така и не забелязал, и тя останала некоригирана: на едно от копията ще намерите „I have“, вместо правилното „We have“.