После, приключил с отговорната си задача, той се върна при Лойд Адамс. Деби вече беше разкопчала яката му, бе разхлабила ризата и бе положила малко блед фон дьо тен върху лицето му. Фалшификаторът се отпусна на коляно, свали латексовите си ръкавици и ги пусна в лекарската си чанта, пълна повече с грим, отколкото с инструменти. През това време Кавали набра един номер на клетъчния си телефон и тихо каза:
— Втори дубъл. — И прекъсна и посочи към вратата.
Един от агентите я дръпна и Менделсон се втурна през нея още преди да се бе доотворила и се хвърли към бронзовата рамка. Маршал, блед и разтреперан, коленичи до президента.
Кавали с облекчение забеляза усмивката върху лицето на уредника, надвесен над фалшивата Декларация. С помощта на Анжело той придърпа рамката на място, погледна с любов ръкописа, намести капака и бързо заключи дванайсетте ключалки по периферията. Натисна един от бутоните и двигателите отново забръмчаха. Разнесе се познатото тракане и бронзовата рамка се скри в подземното си укритие.
Кавали насочи вниманието си към актьора. Двама от „агентите“ му помогнаха да се изправи, а Долара затвори докторската си чанта.
— Какъв химикал използвате за защита на пергамента? — попита той.
— Тимол — отговори архиварят.
— Естествено, трябваше да се досетя. При алергията на президента подобна реакция можеше да се очаква. Не се тревожете. Щом го изведем на чист въздух, състоянието му веднага ще се подобри.
— Слава Тебе, Господи — прошепна Маршал.
— Амин — каза дребният ирландец, докато агентите насочваха неуверено крачещия президент към вратата на хранилището.
Маршал бързо изтича напред и ги поведе към стълбището. Охраната го следваше, дишайки във врата им.
Кавали остави Лойд Адамс да се препъва и избърза, за да настигне архиваря.
— Никой, повтарям — никой — внушително каза той на уплашения държавен служител, — не трябва да узнае за този инцидент. Едва ли може да има нещо по-унищожително за неговата репутация особено след толкова кратък престой в Овалния кабинет, като се има предвид през какви унижения трябваше да мине господин Буш след завръщането си от Япония10.
— След завръщането си от Япония… да, разбира се, разбира се.
— Ако някой от служителите ви се поинтересува защо президентът не е завършил обиколката на Архива, ще отговаряте, че се е наложило спешно да се върне в Белия дом.
— Спешно да се върне… разбира се — каза Маршал. Беше по-блед и от актьора.
Излязоха на рампата и Кавали спринтира напред към 7-а улица.
Подразни се от тълпата на отсрещния тротоар. От кортежа нямаше и следа. Той погледна обезпокоен надясно — там Анди се бе качил на пейката и сочеше към Пенсилвания авеню. Кавали завъртя глава нататък и видя първия мотоциклетист да завива надясно в 7-а улица.
Изтича обратно долу и видя Лойд Адамс да чака облегнат на пощенска кутия със знака на „Федерал Експрес“ в компанията на двама от агентите.
— Искам да го направим бързо — обясни Кавали. — Там горе са се събрали зяпачи, които, изглежда, започват да се чудят какво се е случило. — Той се обърна към архиваря, който стоеше на рампата до уредника. — Помнете, че президентът е бил извикан по спешност в Белия дом. — Двамата енергично кимнаха, без да проговарят.
Четирима от агентите изтичаха напред към приближаващата трета лимузина.
Кавали отвори вратата и махна на актьора да влиза колкото може по-бързо. Водачите на мотоциклетния кортеж задържаха движението до идването и на последната кола. Докато Лойд Адамс влизаше в колата, тълпата отсреща започна да сочи към него и да ръкопляска.
Анжело скочи във втората кола, придържайки кортика си, Долара и секретарката се вмъкнаха в четвъртата лимузина. Когато Кавали се присъедини към Анжело на задната седалка на втората кола и даде сигнал на шофьора да потегля, кортежът вече излизаше на 7-а улица, където моторизираните полицаи бяха спрели движението, за да може колоната да се включи в трафика, вливащ се в Конститюшън авеню.