Кавали се засмя, свали капачката на тубуса, бавно измъкна пергамента и внимателно го разстла на заседателната маса. Тримата бързо провериха изписването на думата „британски“11.
— Прекрасно — каза бащата на Тони и облиза вечно сухите си устни.
— Интересно как за последните подписи е останало толкова малко място — отбеляза Ник Висенте.
— Ако всички се бяха подписвали с размаха на Джон Хенкок, Декларацията щеше да заеме два пъти повече място — каза президентът и в същия момент телефонът на масата иззвъня.
Президентът се пресегна и натисна бутон на апарата.
— Да, Мартин?
— На частната линия ви търси някой си господин Ал-Обайди, сър. Иска да поговори с господин Тони.
— Благодаря, Мартин — каза президентът и се обърна към Тони. — Защо не се обадиш от кабинета ми, а аз ще слушам по деривата?
Тони кимна, излезе, отвори съседната врата, вдигна слушалката на апарата върху писалището на баща си и каза:
— Антонио Кавали слуша.
— Обажда се Хамид Ал-Обайди. Баща ви предложи да позвъня по това време.
— Притежаваме искания от вас документ — каза Кавали.
— Поздравявам ви, господин Кавали.
— Готов ли сте да преведете договорения остатък?
— Всичко с времето си, господин Кавали. Надявам се, помните, че съгласно една друга клауза на сключения между нас договор, вие трябва да доставите документа в избрано от нас място.
— И къде е това място? — търпеливо се поинтересува Кавали.
— Ще дойда в офиса ви утре в дванайсет и ще получите съответните инструкции. — Кратка пауза. — Освен останалото. — Щракване в слушалката показа, че разговорът е прекъснат.
Кавали затвори и се опита да измисли какво има предвид Ал-Обайди с това „Освен останалото“. Бавно се върна в залата и завари баща си и Ник да разглеждат Декларацията. Тони забеляза, че пергаментът е обърнат.
— Какво според теб иска да каже с това „Освен останалото“? — попита Тони.
— Нямам представа — отговори баща му, погледна ръкописа за последен път и бавно започна да го навива.
— Е, утре ще разберем — каза Тони, взе навития свитък и внимателно го напъха в тубуса.
— Та къде, казваш, трябва да бъде доставен? — попита Ник.
— Утре по обед ще получа инструкциите — въздъхна Тони, малко изненадан, че баща му не е споделил казаното от Ал-Обайди с най-добрия си приятел.
16.
Лежеше и я съзерцаваше, подпрял глава на ръката си, докато първите слънчеви лъчи предпазливо надзъртаха в спалнята. Прекара леко пръст по гръбнака й и тя помръдна, но не се разсъни. Чакаше я с нетърпение да отвори очи и да събуди спомените от изтичащата нощ.
Когато бе започнал да я наблюдава да влиза и излиза от йорданското посолство, облечена в ужасните арабски дрехи, явно подбрани така, че да подхождат на вкуса на Карима Саиб, Скот бе решил, че тази жена хваща окото. Но всеки знае, че има подаръци с разкошна опаковка, които, след като бъдат отворени, разочароват. Само че когато Хана бе съблякла ужасното си костюмче, с което бе дошла на срещата вчера, той бе замръзнал от изумление пред гледката на смайващото й тяло. Трудно му беше да повярва, че на света може да има толкова красиви създания.
Той дръпна чаршафа, която я покриваше, за да се възхити отново на гледката, която бе накарала дъха му да спре. Късо подстригана коса… интересно как ли щяха да й стоят дългите къдри до раменете, за които му бе признала, че си мечтае. Вдлъбнатинката на тила й, изумително гладката кожа на гърба й, дългите, сякаш изваяни от гениален скулптор крака…
Ръцете му трепереха от нетърпение като на дете, което отваря коледните си подаръци и иска отново и отново да докосне с любов всеки един от тях. Той прекара пръсти по раменете й с надеждата това да я накара да се обърне към него. Премести се малко по-наблизо и започна да гали твърдата й гръд с пръст. Кръговете ставаха все по-тесни и накрая той докосна мекото зърно. Чу я да въздъхва и този път тя наистина се обърна, намести се в прегръдките му, а пръстите й се впиха в раменете му, когато я притегли към себе си.
11
В оригинала на Декларацията „британски“ е изписано погрешно като Brttish (двойно t), вместо правилното British. — Б.пр.