— Не е честно да се възползваш така от мен — прошепна тя сънено, докато ръката му пълзеше нагоре по вътрешната страна на бедрото й.
— Извинявай — каза той, дръпна ръката си и я целуна по бузата.
— Не се извинявай. За бога, Саймън, аз искам да се възползваш от мен — каза тя и сама се притисна в него.
Той продължи да я гали, откривайки нови страни на съкровището в ръцете си.
Когато проникна в нея, тя въздъхна по-иначе, отколкото преди това, направи го с въздишката на утринната любов, по-нежно и по-спокойно отколкото през изминалата нощ, но не и с по-малко наслаждение.
За Скот всичко това бе ново, непознато досега изживяване. Макар да се бе любил с жени много повече, отколкото би искал да си спомня, той никога не бе изпитвал толкова сластна възбуда.
Когато свършиха, тя отпусна глава на рамото му и той отмести с пръст от бузата й едно косъмче, молейки се в себе си следващият час да изтече възможно най-бавно. Мразеше мисълта, че тя ще трябва да се върне в посолството, не искаше да я дели с никого.
Стаята вече бе окъпана в лъчите на утринното слънце, но това само го караше да се пита кога ли пак ще има възможност да прекара с нея цяла нощ.
Ръководителят на Отдела за защита на иракските интереси отново бе привикан по спешност в Женева и този път бе взел със себе си само една от секретарките, така че Хана бе останала без работа в Париж за цял уикенд. Съжаляваше, че не може да му каже какво стои зад честите пътувания на нейния началник, за да предаде той информацията на Крац.
Беше заключила отвътре стаята си в посолството и се бе измъкнала от комплекса по пожарната стълба. Призна му, че се е чувствала като девойка, бягаща от девическия пансион, за да отиде на първото си среднощно събиране с момчета.
— Изобщо не може да се сравни с никакви ученически купони — бяха последните му думи, преди да заспят в прегръдките си.
Бяха започнали вчерашния си ден заедно с отиване на пазар по булевард „Сен Мишел“ и бяха купили за нея дрехи, които тя не смееше да помисли, че може да облече, а за него вратовръзка, която иначе той не би погледнал. След това бяха обядвали в бистро и без да бързат, бяха прекарали два часа в ядене на салата и изпиване на бутилка вино. После бяха тръгнали на разходка по Шанз-Елизе, вплели пръсти като гаджета, и накрая бяха отишли да разгледат експозицията на Клодион в Лувъра. Удобен шанс да й разкаже нещо, което едва ли й бе известно, мислеше си той, само че се получи обратното. Купи й мека туристическа шапка от малък магазин недалеч от Айфеловата кула и това му разкри, че тази жена изглежда изумително, каквото и да сложи на себе си.
Вечеряха в „Максим“, но се ограничиха само с едно блюдо, защото и двамата вече усещаха, че единственото, което наистина им се иска, е да отидат колкото се може по-бързо в малкия му апартамент на левия бряг на Сена.
Още помнеше смайването, което бе изживял, докато я гледаше да се съблича и как погледът му я бе притеснил толкова, че бе спряла и бе започнала да разсъблича него. Припомни си онзи невероятен миг на моментно колебание преди да слеят телата си, защото очакването бе толкова сладостно с неповторимостта си, че не му се искаше да свършва.
В живота му бе имало доста жени — включително напълно епизодичните и предварително обречени преспивания с поредната захласната по него студентка — с които бе имал краткотрайни връзки и дори понякога си бе мислил, че може би е намерил Любовта, но всъщност нищо преди дори не се доближаваше до това, което изживяваше сега. А най-странно от всичко бе усещането в момента — чистата радост просто да лежи до нея в ръцете й, радост не по-малко възбуждаща от секса.
Пръстът му стигна до вдлъбнатинката на тила й.
— Кога трябва да се върнеш? — попита той шепнешком.
— Една минута преди посланика.
— Кога го очаквате да пристигне?
— Полетът му е обявен за кацане в 11:20. Значи е препоръчително да си бъда зад бюрото преди дванайсет.
— Значи имаме време за още веднъж? — подсказа той и сложи пръст върху устните й.
Тя леко го ухапа.
— Оу… — усмихна се той.
— Само веднъж ли? — попита тя.
Деби въведе заместник-посланика в кабинета на Кавали в дванайсет и двайсет. Никой не коментира факта, че Ал-Обайди е закъснял. Тони направи жест към стола пред бюрото си и изчака госта да се настани удобно. За пръв път чувстваше странно безпокойство в присъствието на арабина.