Дойде вечерта и Скот започна да поглежда часовника в кухнята през няколко минути. Беше започнал да се чувства ограбен винаги, когато тя закъснееше макар и с няколко минути. Всъщност предния път дори не бе дошла и по-късно бе разбрал, че е нямала възможност да го предупреди, защото се случило нещо неочаквано. Когато часовникът удари осем и тя влезе през отключената врата, той изпита облекчение.
Скот се усмихна, докато я гледаше как съблича палтото си — стана му приятно, че е облякла роклята, която сам й бе избрал при първия им пазар. Дълга синя рокля, падаща свободно от раменете й, която я правеше да изглежда едновременно елегантна и секси.
Той веднага я прегърна, но реакцията й го изненада. Хана изглеждаше странно дистанцирана, почти хладна. Или може би той проявяваше свръхемоционалност? Хана се освободи от прегръдките му и погледна към масата с покривката на бели и червени карета и два различни комплекта прибори.
Скот й наля чаша бяло вино, специално подбрано за първото блюдо, и отиде в кухнята, за да постави финалните щрихи върху кулинарните си усилия.
— Какво готвиш? — поинтересува се тя с безизразен глас.
— Почакай и ще видиш — отговори й той. — Но мога да ти кажа, че ордьовърът е нещо, което научих, когато… — той млъкна — преди много години — довърши той с променен глас.
Не можа да види гримасата й при запъването си.
Няколко минути по-късно се върна с две чинии изпускащи пара гъби с по една филийка чеснов хляб.
— Съвсем малко чесън — успокои я той, — по очевидни причини.
Не последва очакваната остроумна реплика и той разбра, че тя най-вероятно няма да остане през нощта. Можеше да я разпита какво се е случило, ако не беше приготвянето на вечерята и ако мислите му не бяха съсредоточени върху онова, което сам се готвеше да й каже.
— Бих искал един ден да можем да се измъкнем от Париж и да видим Версай като всички обикновени хора — каза Скот и забоде вилицата си в една от гъбите.
— Би било хубаво — неубедително каза тя.
— А още по-хубаво ще бъде… — тя вдигна очаквателно поглед към него — да прекараме един уикенд в Колмендор. Обещал съм си това още преди много години, когато за пръв път прочетох биографията на Матис в… — Той пак се поколеба и тя наведе глава. — И това е само Франция — побърза да маскира паузата той. — А Италия… цял живот няма да ни стигне да разгледаме Италия. Там има хиляди Колмендори.
Погледна с надежда към нея, но очите й оставаха сведени към полупразната чиния.
Какво бе направил? Или може би не той, а тя се страхуваше да му каже нещо? Ужасяваше се, че му предстои да чуе за връщането й в Багдад, докато на него му се иска да я заведе във Венеция, Флоренция и Рим. Но ако я тревожеше мисълта за Багдад, той щеше да направи всичко по силите си, за да я накара да промени плановете си.
Скот прибра чиниите и се върна с две сочни порции агнешко по провансалски.
— Любимото на мадам, ако си спомням вярно? — Но опитът му за шега бе възнаграден само със слаба усмивка. — Какво има, Хана? — попита той, седна срещу нея и се наведе през масата, за да докосне ръката й, но тя побърза да я дръпне.
— Малко съм изморена — неубедително излъга тя. — Имах тежка седмица.
Скот направи опит да поговорят за работата й, за театър, за изложбата на Клодион в Лувъра и дори за опитите на Клинтън да събере заедно тримата живи бийтълси, но всичките му усилия бяха възнаграждавани с все същия празен поглед. Продължиха да вечерят в пълна тишина и след няколко минути чинията му бе празна.
— А сега завършваме с моето piece de resistance. — Очакваше шеговита хаплива реплика по повод кулинарните си напъни, но тя отново бегло се усмихна с отчужден поглед в тъмните си тъжни и красиви очи. Скот за пореден път се скри в кухнята и се върна с купичка прясно нарязани портокали, поръсени с няколко капки „Коантро“. Постави деликатно изглеждащите късчета пред нея, надявайки се поне те да подобрят настроението й. Но Хана не реагираше с нищо на неговия монолог.
След известно време Скот прибра купичките — неговата празна, нейната едва докосната — и след секунди донесе кафето — нейното приготвено по неин вкус: черно, с капка неразбъркана сметана на повърхността, без захар. Неговото също черно — без сметана — но силно подсладено.