Вече бе извадила първото хапче от чантичката си, когато поиска от Саймън захар. Беше му дала последна възможност, беше му хвърлила последен спасителен пояс. Но той защо не се бе възползвал? Защо не бе поискал да се увери, че наистина иска захар, защо не се бе пошегувал с килограмите й, защо не бе направил нещо… каквото и да е, за да я накара да размисли? И най-вече защо, защо бе чакал толкова дълго преди да й каже истината?
А и тя бе имала новини за него. Отзоваваха посланика в Ирак — повишение, късо бе обяснил той. Трябвало, както правилно бе съобщил на всички Канук, да стане заместник външен министър, което означаваше, че при отсъствие на Мохамед Сайед Ал-Захияф той щеше да работи директно със Саддам Хюсеин.
Мястото му в посолството щеше да се заеме от някой си Хамид Ал-Обайди — номер две в Обединените нации, извършил нещо много важно за Ирак съвсем неотдавна — нещо, за което тя несъмнено скоро щеше да научи. Посланикът й бе предложил да избира между оставане в Париж, за да работи за Ал-Обайди, или връщане в Ирак, за да продължи с него. Само преди няколко дни Мосад би намерил последната възможност за изключително интересна.
Колко силно бе искала Хана да може да каже на Саймън, че Саддам повече не я вълнува, че той й е помогнал да преодолее омразата си към ракетите „Скъд“, че дори смята за възможно да излекува раната от загубата на семейството си. Защото тя чувстваше, че докато има за кого да живее, не е способна да убие човешко същество.
Но сега Саймън бе мъртъв и желанието й за отмъщение бе по-силно от всякога.
— Търговска палата.
— Рекс Бътъруърт, ако обичате.
— Коя агенция?
— Не съм сигурен, че ви разбирам — каза архиварят.
— В коя агенция работи господин Бътъруърт? — попита телефонистката, изговаряйки думите членоразделно, сякаш обясняваше на четиригодишно дете.
— Нямам представа — призна архиварят.
— Не знаем човек с такова име.
— Но от Белия дом ми казаха, че…
— Не ме интересува какво са ви казали от Белия дом. Ако не знаете агенцията…
— Мога ли да говоря с Личен състав?
— Изчакайте минутка.
Оказа се доста дълга „минутка“.
— Личен състав.
— Обажда се Колдър Маршал, главен архивар на Съединените щати. Мога ли да говоря с директора на вашата служба?
— Съжалявам, но това е невъзможно. Бихте ли желали да разговаряте с неговата изпълнителна помощничка Алекс Уогнър?
— Да, би било прекрасно.
— Днес не е на работа. Бихте ли се обадили утре?
— Добре — въздъхна примирено Маршал.
Когато колата на Крац със скърцане на спирачките спря пред Сърдечносъдовия център на „Боа Жилбер“, на стъпалата вече ги чакаха трима лекари, двама санитари и една медицинска сестра. Израелското посолство се бе постарало.
Санитарите изтичаха надолу по стъпалата, вдигнаха тялото внимателно, но решително от задната седалка на колата и бързо отнесоха Скот нагоре, където беше носилката на колелца.
В мига, в който поеха по коридора, тримата лекари и сестрата заобиколиха тялото и започнаха изследвания. Сестрата бързо свали ризата и панталоните на Скот, а първият лекар отвори устата му, за да провери дишането. Вторият — той беше консултант — сложи ухо върху гръдния кош на Скот и се опита да улови сърдечен ритъм, а третият се захвана да измерва кръвното му налягане. Никой от тримата не изгледаше оптимистично настроен.
Консултантът се обърна към агента на Мосад и му каза:
— Не ни губете времето с лъжи. Как се случи?
— Отровихме го, но се оказа, че не бил…
— Това не ме интересува — прекъсна го консултантът. — Каква отрова му дадохте?
— Алкалоид на моравото рогче — каза Крац.
Консултантът се обърна към един от помощниците си.
— Веднага се свържете с болница „Видал“ и незабавно искам описание на действието и най-добрия антидот — каза той, докато санитарите тласкаха носилката през гумените врати към операционната.
Първият лекар не само бе успял да задържи устата на Скот отворена по време на краткото пътуване из коридорите, но и бе притиснал езика надолу, освобождавайки пространство към ларинкса. Когато количката пристигна в операционната, лекарят вкара в устата му извита пластмасова тръба, дълга към дванайсет сантиметра, която трябваше да предотврати гълтането на езика.