А когато се озовеше в Багдад, щеше да се погрижи да стане незаменима за посланика, щеше да изчака удобния момент и да умре със смъртта на мъченик.
След смъртта на Саймън за нея бе останала една-единствена цел — да убие Саддам Хюсеин.
— Търговска палата.
— Алекс Уогнър, ако обичате — каза архиварят.
— Кой?
— Алекс Уогнър, Личен състав.
— Момент…
Дълъг момент.
— Личен състав.
— Обажда се Колдър Маршал, главен архивар на Съединените щати. Вчера исках да говоря с Алекс Уогнър и вие ми казахте да се обадя днес.
— Не бях на работа вчера, сър.
— Добре, значи е била някоя от вашите колежки. Там ли е госпожица Уогнър?
— Минутка.
Този път архиварят изчака няколко минути.
— Алекс Уогнър — чу се най-сетне делови женски глас.
— Госпожице Уогнър, казвам се Колдър Маршал. Аз съм архивар на Съединените щати и е изключително важно да се свържа с господин Рекс Бътъруърт, който до неотдавна е бил изпратен от Търговската палата в Белия дом.
— Вие сте бивш работодател на господин Бътъруърт? — осведоми се деловият глас.
— Не, не съм — отговори Маршал.
— Роднина?
— Не.
— Опасявам се, че в такъв случай не мога да ви помогна, господин Маршал.
— Но защо? — попита архиварят.
— Защото по закон нямаме право да разгласяваме персонална информация за държавен служител.
— Ще ми кажете ли името на ръководителя на вашето ведомство, или и то е защитено от този закон? — осведоми се архиварят.
— Дерек Филдинг — малко рязко отговори деловият глас.
— Благодаря ви за помощта — каза архиварят.
Когато Скот се събуди, първата му мисъл бе за Хана. И после веднага пак заспа.
Втория път, когато се събуди, единственото, което можа да различи, бяха някакви размити фигури, кой знае защо, наведени над него. И отново заспа.
При третото си събуждане забеляза, че фигурите са започнали да се фокусират. И че са облечени в бяло.
При четвъртото му събуждане беше тъмно и той бе сам. Чувстваше се странно слаб и опитът да си спомни какво е станало го изтощи. Заспа.
При следващото му събуждане за първи път разпозна гласове — успокояващи и тихи — но колкото и да се напряга, така и не разбра какво му казват. Така че заспа.
При следващото събуждане видя, че лежи подпрян на възглавница. В устата му имаше пластмасова сламка, през която се опитваха да го накарат да поеме някаква топла безвкусна течност. Заспа.
При следващото му събуждане мъж в дълга бяла манта със стетоскоп на гърдите и топла усмивка го попита с подчертан акцент: „Чувате ли ме?“. Опита се да му кимне, но заспа.
На следващото му събуждане друг лекар — този път го виждаше съвсем ясно — изслуша внимателно опита на Скот да произнесе първите си думи: „Хана… Хана“. Повече не успя. Заспа.
Събуди се пак и видя над себе си млада привлекателна жена с къса тъмна коса и загрижена усмивка. Отвърна на усмивката й и я попита колко е часът. Въпросът му несъмнено я изненада, но той наистина искаше да знае.
— Малко след три през нощта — каза му сестрата.
— Откога съм тук? — успя да формулира следващия си въпрос той.
— Малко повече от седмица, но бяхте на ръба на смъртта. На косъм, както се казва. Ако приятелите ви се бяха забавили само малко…
Но той вече спеше.
Когато се събуди, лекарят му каза, че всички били решили, че е безнадеждно късно и едва не го отписали. На два пъти го обявявали за изпаднал в клинична смърт.
— Но с антидоти и електростимулация на сърцето, в комбинация с желанието за живот и теорията на една сестра, че все пак трябва да не си евреин, техническите трудности бяха преодолени — обяви докторът с усмивка.
Скот се поинтересува дали не е идвала да го посети жена на име Хана. Докторът направи справка с личния му картон, закачен на таблата на леглото. Имало само двама посетители, доколкото му било известно. Идвали всеки ден. И Скот пак заспа.
Когато се събуди, двамата споменати от доктора посетители стояха от двете страни на леглото му. Скот се усмихна на Декстър Хъчинс, който полагаше усилия да не се разплаче. Мъжете не плачат, искаше му се да му каже, особено когато работят в ЦРУ. Обърна се към другия мъж. Никога не бе виждал толкова засрамено лице, толкова пълно с вина, и очи, толкова зачервени от безсъние. Скот се опита да го попита защо е толкова нещастен. И заспа.