Когато се събуди за пореден път, двамата мъже пак бяха до него, но този път седнали и полузаспали.
— Декстър — прошепна той и двамата мигновено се разсъниха. — Къде е Хана?
Другият мъж, който, доколкото забеляза Скот, имаше син оток под окото и счупен нос, се опита да му отговори, но трудно намираше подходящите думи. Когато приключи, Скот заспа с желанието повече да не се събужда.
19.
— Търговска палата.
— Директорът, моля ви.
— Кой се обажда?
— Маршал, Колдър Маршал.
— Той очаква ли да му позвъните?
— Не, не очаква.
— Господин Филдинг приема телефонни обаждания само от хора, които са се записали предварително да разговарят с него.
— А секретарката му? — попита Маршал.
— Тя изобщо не приема обаждания.
— И как да се запиша за разговор с господин Филдинг?
— Ще трябва да разговаряте с госпожица Зелински от „Резервации“.
— Може ли в такъв случай да ме свържете с госпожица Зелински или трябва да се запиша, за да разговарям и с нея?
— Сарказмът ви е неуместен. Аз просто си върша работата.
— Извинявам се. Бихте ли ме свързали с госпожица Зелински?
Колдър търпеливо зачака.
— Госпожица Зелински на телефона.
— Бих искал да се запиша за разговор с господин Филдинг.
— За какъв проблем става дума: вътрешен, външнотърговски или по статут на най-облагодетелствувана нация?
— Личен.
— Познава ли ви той?
— Не, не ме познава.
— В такъв случай не бих могла да направя нищо. Аз се занимавам само с проблеми от вътрешен или външнотърговски характер, както и с такива, имащи отношение към страни със статут на най-облагодетелствувана нация.
Архиварят прекъсна, преди да даде на мис Зелински шанса да го увери колко е щастлива, че е успяла да му помогне.
Маршал замислено избарабани с пръсти по плота на бюрото си. Явно се налагаше да играе по новите правила на тази игра.
Кавали се регистрира в „Хотел дьо ла Пе“ в Женева. Избра скромен апартамент с изглед към езерото, нито скъп, нито привличащ чуждото внимание. Съблече се, мушна се в леглото и включи на Си Ен Ен. След това гледа няколко минути, всъщност гледа до момента, когато установи, че материалът за подстригването на Клинтън на борда на „Еър Форс едно“ отнема повече време от новината за самолета, свален от американците в забранената за полети зона над Ирак. Новият президент, изглежда, бе решен още в началото на мандата си да покаже на Саддам, че е също толкова корав пич, колкото и Буш.
Когато на сутринта се събуди, Кавали скочи от леглото, изтича до прозореца, дръпна завесите и се възхити на фонтана в центъра на езерото, който вече изхвърляше мощна струя високо във въздуха. Обърна се и видя, че под вратата му е мушнат плик. Отвори го и намери в него бележка, потвърждаваща уговорката за чай с банкера, мосю Франшар в единайсет тази сутрин. Кавали вече бе посегнал да хвърли картичката в кошчето за боклук, когато забеляза няколко изписани със ситен почерк думи близо до долния й ръб:
Надявам се, че си доволен.
Приятно прекарване,
След като закуси набързо в стаята си, Кавали събра нещата си в куфара, прибра костюма, с който бе пътувал в специалния калъф, и слезе долу. Портиерът отговори на въпросите му на перфектен английски и му обясни как да намери „Франшар и сие“.
Кавали излезе от хотела и пое пеша по краткия път до банката, но подсъзнателно усещаше, че нещо не е както трябва. Трябваха му няколко минути, за да разбере, че улиците са чисти, хората, с които се разминава — добре облечени, трезви и мълчаливи. Пълна противоположност във всичко на Ню Йорк.
Стигна пред входа на банката и натисна дискретното бутонче на звънеца, монтиран под същото толкова дискретна табелка с надпис „Франшар и сие“.
Отвори му портиер. Кавали влезе и се озова във фоайе с мраморни колони.