— Можете направо да се качите на десети етаж, господин Кавали. Мосю Франшар ви очаква.
Кавали бе влизал в това фоайе само два пъти. Интересно как успяваха да постигнат това тези хора? На всичко отгоре и думите на портиера се оказаха напълно верни, защото в мига, в който излезе от асансьора, видя очакващия го управител на банката.
— Добро утро, господин Кавали — поздрави го той. — Заповядайте в кабинета ми.
Кабинетът на управителя беше скромна, обзаведена с много вкус стая, напълно в стила на швейцарските банкери, възприели политиката да не стряскат потенциалните си клиенти с ненужни доказателства за богатство.
Кавали бе изненадан да види голям опакован в кафява хартия пакет в центъра на заседателната маса. Нищо във външния му вид не подсказваше какво би могло да бъде съдържанието му.
— Това пристигна за вас тази сутрин — поясни банкерът. — Реших, че може да има нещо общо с предмета на нашата среща.
Кавали се усмихна, придърпа пакета, разкъса опаковката и под нея се показа дървен сандък с надпис „Чай: Бостън“.
Кавали внимателно откова дървения капак с помощта на тежкия сребърен нож за отваряне на пликове. Не забеляза леката гримаса, неволно пробягнала по лицето на банкера.
Надникна в сандъка. Горната му част бе запълнена с уплътнителни топчета от стиропор, които той изгреба на няколко пъти с шепи и безцеремонно изсипа на масата.
Управителят побърза да донесе кошчето за боклук, но Кавали не му обърна внимание. Продължаваше да рови с две ръце из сандъка, докато най-сетне напипа някакви предмети, опаковани в мека хартия.
Извади един, разопакова го и постави на масата чаша за чай, оцветена в конфедеративните цветове на Първия конгрес.
Потрябваха му няколко минути, за да разопакова целия чаен сервиз и да го подреди на заседателната маса пред погледа на смаяния банкер. Самият Кавали също изглеждаше озадачен. Помисли малко, после бръкна за последен път в сандъка и напипа някакъв плик. Отвори го и прочете на глас написаното на придружителния лист:
Това е копие на световноизвестния чаен сервиз, изработен през 1777 от „Пиърсън и син“, за да се отбележи Бостънското чаено парти12. Всеки комплект се придружава от автентично копие на Декларацията за независимостта. Вашият комплект е с номер 20917 и е регистриран при нас на името на Дж. Хенкок.
Писмото бе подписано от настоящия президент на компанията Х. Уилям Пиърсън IV.
Кавали се разсмя, бръкна отново в сандъка и пръстите му най-сетне напипаха тънък пластмасов цилиндър. Не можеше да не се възхити на изобретателния начин, по който Ник Висенте бе изработил американските митничари и ги бе принудил да му разрешат експорта. Но изражението върху лицето на банкера продължаваше да издава най-откровено недоумение. Кавали остави цилиндъра в центъра на масата и най-подробно обясни как желае да протече насрочената за дванайсет часа среща.
Банкерът кимаше и от време на време си записваше нещо в бележника.
— Искам тубусът засега да се съхранява в сейф. Ключът за сейфа да се предаде на господин Ал-Обайди, когато и само когато получите превода на пълната сума. Парите да бъдат депозирани по моята сметка с номер 3 в цюрихския клон на банката ви.
— Можете ли да ми кажете пълния размер на сумата, която очаквате да получите от господин Ал-Обайди? — попита банкерът.
— Деветдесет милиона долара — отговори Кавали.
Банкерът дори не повдигна вежди.
Архиварят намери номера на ръководителя на Търговската палата в справочника на държавните служители, вдигна телефона и натисна един бутон. Номер 482 2000 беше програмиран в паметта за бързо набиране.
— Търговска палата.
— Дик Филдинг, ако обичате.
— Момент, моля.
— Кабинетът на директора.
— Обажда се министър Браун.
Архиварят трябваше да изчака няколко секунди преди да го свържат.
— Добро утро, господин министър — разнесе се енергичен глас.
— Добро утро, господин Филдинг. Казвам се Колдър Маршал, главен архивар на Съединените щати.
— Но аз мислех, че…
— Че?
— Изглежда, са ме свързали не с когото трябва. С какво мога да ви помогна, господин Маршал?
— Опитвам се да открия един ваш бивш служител, Рекс Бътъруърт.
— Не мога да ви бъда полезен.
— Защо? И вие ли сте обвързан с мълчание по силата на закона?
12
Събитие от американската история (1773), когато в знак на протест срещу наложения от англичаните данък върху чая, група преоблечени като индианци колонисти се качили на три от английските кораби на дрейф в залива и изхвърлили в морето всичкия натоварен на тях чай. Три години по-късно е подписана Декларацията за независимостта. — Б.пр.