— Кой се обажда?
— Маршал, Колдър Маршал, главен архивар на Съединените щати. И преди да ме попитате, ще ви кажа да, познавам я, и да, тя очаква обаждането ми.
В слушалката се възцари тишина и Маршал се запита дали не са го прекъснали.
— Пати Уатсън на телефона.
— Пати, обажда се Колдър Маршал. Аз съм…
— Архиварят на Съединените щати.
— Не мога да повярвам на ушите си.
— О, да — аз съм ваша голяма почитателка, господин Маршал. Дори съм чела вашата книга за Конституцията, Хартата на човешките права и Декларацията. Какво мога да направя за вас? Господин Маршал… чувате ли ме?
— Да, Пати, чувам ви. Бих желал да проверя какъв е бил дневният график на президента за 25 май тази година.
— Разбира се. Изчакайте един момент. — Но този път на архиваря не се наложи да чака дълго. — Да… 25 май. Президентът е прекарал сутринта в Овалния кабинет с Дейвид Куснер и Керълин Кюриъл — те пишат речите му. Подготвяли са заедно текста на словото му върху Общото споразумение за таксите и търговията пред чикагската сесия по въпросите на външната политика. След това е обядвал със сенатор Мичел, лидер на мнозинството в Конгреса. В три часа президентът…
— Бил ли е президент Клинтън в Белия дом през цялата сутрин?
— Да, сър. Не е излизал през целия ден. Следобедът е прекарал с госпожа Клинтън в обсъждане дейността на създадената от нея работна група за актуализиране на здравната политика.
— Възможно ли е да е излизал, макар и за кратко от Белия дом, без да сте разбрали, Пати?
Секретарката по графика на президента се засмя:
— Това просто е изключено. Дори да бе опитал нещо подобно, службата за сигурност е задължена да ме информира на секундата.
— Благодаря ви, Пати.
— Радвам се, че можах да ви помогна, сър.
След срещата при „Дюмон и сие“ Кавали се прибра в хотелския си апартамент и зачака обаждането на Франшар, с което да потвърди превеждането в Цюрих на сумата от четиридесет милиона долара по сметка номер 3.
Ако всичко приключеше в рамките на договорения час, той щеше да има време да хване в 16:45 полета за „Хийтроу“ и оттам да се качи на самолета за Ню Йорк.
След изтичането на половин час Кавали започна да се безпокои. На четиридесетата минута бе откровено разтревожен. На петдесетата вече не го сдържаше на едно място и той крачеше из стаята, поглеждаше към фонтана и на всеки няколко секунди проверяваше колко е часът.
Когато телефонът най-сетне иззвъня, той сграбчи слушалката.
— Господин Кавали?
— Да.
— Обажда се Франшар. Документът бе разгледан и взет. Може да ви заинтересува, че господин Ал-Обайди обърна сериозно внимание на една конкретна дума и едва след това се съгласи да преведе парите. Договорената сума е преведена по вашата сметка номер 3 в Цюрих, както разпоредихте.
— Благодаря ви, мосю Франшар — каза само Кавали.
— За мен както винаги бе удоволствие, господин Кавали. Има ли още нещо, което бихме могли да направим за вас, докато сте тук?
— Да — потвърди Кавали. — Трябва да преведа четвърт милион долара в банка на Каймановите острови.
— Имате предвид същото име и сметка както при последните три трансакции? — осведоми се банкерът.
— Именно — отговори Кавали. — И още нещо по отношение на цюрихската сметка на името на господин Ал-Обайди… Искам да изтегля сто хиляди долара от нея и…
Мосю Франшар внимателно изслуша инструкциите на своя клиент.
— Държавният департамент.
— Мога ли да говоря с държавния секретар?
— Момент, ако обичате.
— Кабинетът на секретаря.
— Обажда се Колдър Маршал. Аз съм главният архивар на Съединените щати. Жизненоважно е да говоря със секретаря Кристофър.
— Свързвам ви с изпълнителния му помощник, сър.
— Благодаря ви — каза Маршал и този път изчака само някакви няколко секунди.
— Джек Лей на телефона. Аз съм изпълнителен помощник на секретаря. Какво мога да направя за вас, сър?
— За начало, господин Лей, ще ме информирате ли с колко изпълнителни помощници разполага държавният секретар?
— Петима, сър, но само един от тях е по-старши от мен.
— В такъв случай спешно се налага да разговарям с държавния секретар.
— Точно в момента той не е в кабинета си, сър. Желаете ли да ви свържа с неговия заместник?