— Не, господин Лей, той не може да ми свърши работа.
— Добре, обещавам ви на всяка цена да предам на господин Кристофър, че сте го търсили.
— Благодаря ви, господин Лей. Ще бъдете ли така любезен да му предадете нещо конкретно от мен?
— Разбира се, сър.
— Уведомете го, че моята оставка ще лежи на бюрото му най-късно утре до девет часа. Обаждането ми имаше за цел единствено да се извиня за неприятностите, които несъмнено ще навлека на президента, неприятности, които той не заслужава с оглед на неотдавнашното му встъпване в длъжност.
— Разговаряхте ли вече с медиите за вашето решение, сър? — попита изпълнителният помощник и за пръв път в гласа му се прокрадна тревога.
— Не, господин Лей, не съм и не смятам да го правя, преди да съм дал на секретаря достатъчно време, за да подготви удовлетворителни отговори на въпросите, които медиите няма да спестят на президента в мига, в който научат причината за моята оставка.
— Ще се погрижа секретарят да се свърже с вас при първа възможност, сър.
— Благодаря ви, господин Лей.
Тя кацна на Каймановите острови и взе такси до „Баркли Банк“ в Джорджтаун. Провери баланса по сметката си и установи, че по нея са постъпили три превода от по двеста и петдесет хиляди долара всеки: един на 9 март, вторият на 27 април и последният на 30 май.
Очакваше още един. В интерес на истината Кавали едва ли можеше да научи за смъртта на Т. Хамилтън Макензи преди завръщането си от Женева.
— Имаме нов пакет за вас, госпожице Уебстър — усмихна й се мулатът, който я обслужваше.
„Доста фамилиарно“ — помисли си тя. Явно пак бе дошъл моментът да премести парите си в следваща банка, в друга страна, под ново име. Пусна пакета в чантичката си, метна я през рамо и излезе, без да каже нито дума.
Отвори плътния жълто-кафяв плик едва когато поръча кафето в края на обяда в хотела, в който отсядаше за пръв път и внимателно изсипа съдържанието му на масата.
Очакваните снимки, всяка от различен ъгъл, адреси — настоящ и минали, навици, дневен стереотип, особености на бъдещата жертва. Човекът й изглеждаше съвсем безобиден. Условията на договора бяха обичайните: срок за изпълнение на поръчката — четиринайсет дни, заплащане — двеста и петдесет хиляди долара по указана от нея сметка.
Този път не беше нито Кълъмбъс, нито Вашингтон, а Сан Франциско. Не бе ходила до Западния бряг от години и се напъна да си спомни имат ли там магазини на Лаура Ашли.
— Национален архив.
— Господин Маршал, ако обичате.
— Кой се обажда?
— Кристофър, Уорън Кристофър.
— Свързвам ви, сър. — Секретарят търпеливо зачака.
— Колдър Маршал на телефона.
— Колдър, обажда се Уорън Кристофър.
— Добро утро, господин държавен секретар.
— Добро утро, Колдър. Току-що получих оставката ти.
— Да, сър. Според мен това е единственото, което мога да направя при създалите се обстоятелства.
— И достойно за уважение, Колдър, уверен съм в това, но споделил ли си с още някой съображенията си?
— Не, сър. Възнамерявам да уведомя персонала в единайсет часа, както впрочем съм отбелязал в оставката си. Надявам се, че това няма да ви причини излишни неудобства.
— Хм… питам се дали, преди да направиш това, не би намерил малко време за една среща с президента и мен?
— Разбира се, сър. Кое време ще бъде удобно за вас?
— Да кажем десет часа?
— Да, сър. Къде да дойда?
— На северния вход на Белия дом.
— Северния вход, разбира се.
— Джек Лей, моят помощник, ще те посрещне във фоайето на Западното крило и ще те придружи до Овалния кабинет.
— Овалния кабинет, разбира се.
— И, Колдър…
— Да, господин секретар?
— Моля те, не споменавай за оставката си пред никого, докато не си се видял с президента.
— Докато не съм се видял с президента… разбира се.
— Благодаря ти, Колдър.
— Радвам се, че можах да ви помогна, сър.
20.
— Искам да ви благодаря, че се съгласихте да участвате в тази среща, въпреки че не можахме да ви предупредим своевременно — започна държавният секретар. — Особено съм благодарен на господин Скот Брадли, който съвсем наскоро се възстанови след… — Кристофър се поколеба за момент. — Е, след само по чудо не завършил трагично инцидент. Искам да го уверя, че всички се радваме на бързината, с която се възстановява. Освен това искам да приветствам с добре дошли полковник Крац, който представя тук израелското правителство, и Декстър Хъчинс — заместник-директор на ЦРУ. Днес с мен са само двама души от моя персонал: Джек Лей, мой изпълнителен помощник, и Сюзан Андерсън — от състава на групата старши съветници по въпросите на Близкия изток. Причината за този редуциран състав ще ви стане ясна след малко. Онова, което предстои да обсъдим, е от толкова деликатно естество, че колкото по-малко хора са в течение, толкова по-добре. Да кажа в този момент, че мълчанието е злато, би било голямо подценяване на стойността на златото… Може би сега е най-добре да дам думата на заместник-директора на ЦРУ, за да ни запознае с последното развитие на нещата.