Декстър Хъчинс отключи дипломатическото си куфарче и извади от него папка с надпис „За информация лично на Директора“, сложи я пред себе си и я разтвори.
— Преди два дни господин Маршал, главен архивар на Съединените щати, е докладвал пред Държавния секретар, че от Националния архив е открадната декларацията за независимостта, или, за да бъда съвсем прецизен, била е подменена с гениално копие, което не само не събудило съмненията на господин Маршал, но издържало дори на критичния оглед на старшия уредник, господин Менделсон… Господин Маршал се обезпокоил едва когато направил опит да се свърже отново с някой си Рекс Бътъруърт, който бил на временно назначение в Белия дом като специален съветник на президента.
— Ако ми позволите да вметна, господин Хъчинс — намеси се Джек Лей, — нека изтъкна, че макар господин Бътъруърт да е бивш служител на Търговската палата, ако някой ден пресата надуши за случилото се, репортерите ще говорят за него само като за „специалния съветник на президента“.
Уорън Кристофър кимна, за да потвърди, че се присъединява към изказаното от неговия помощник мнение.
— Когато Колдър Маршал разбрал, че Бътъруърт не се е върнал от своя отпуск — продължи изложението си Декстър Хъчинс — и че е напуснал, без да остави адрес за препращане на личната му поща, той естествено заподозрял нещо нередно. Напълно естествено при създалите се обстоятелства, той сметнал за благоразумно да помоли господин Менделсон да провери и да се увери лично, че всичко около Декларацията за независимостта е чисто. След като направил няколко анализа на пергамента — за изследванията ще получите отделен доклад, той стигнал до заключението, че документът, съхраняван в Националния архив, е оригиналната Декларация… Но, бидейки по натура много предпазлив човек, доктор Маршал запазил подозренията си и се свързал в крайна сметка с госпожица Пати Уилсън, секретарка, отговаряща за дневния график на президента — подробностите също ще получите отделно. След разговора с нея той помолил уредника да направи по-обстоятелствени изследвания. Същата вечер господин Менделсон прекарал няколко часа в оглед под лупа на всяка дума от Декларацията. Едва когато стигнал до фразата „Ние не пропуснахме да се обърнем към нашите британски братя“, той забелязал, че думата британски е изписана правилно, а не с правописната грешка, допусната от Тимоти Матлок при преписването на текста. Когато господин Маршал научил за това, той веднага предложил оставката си на държавния секретар, копие от която ви е раздадено.
— Ако мога да се намеся тук, Декстър — каза Уорън Кристофър, — нека ви информирам за протокола, че вчера президентът и аз разговаряхме с господин Маршал в Овалния кабинет. Трудно би могло да се очаква от него по-голяма готовност за съдействие. Той ни увери, че двамата с неговия колега засега няма да кажат нищо пред никого. Все пак господин Маршал сподели с нас чувството си на отвращение от акта на излагането на фалшивата Декларация за независимостта пред посетителите на Архива. Той ни накара — говоря за нас двамата с президента — да обещаем, че ако не успеем да върнем оригиналния документ преди изчезването му да е станало публично достояние, ще потвърдим официално, че е подал оставка на 25 май 1993, оставка, която е била приета от мен в качеството ми на пазител на Декларацията. И поиска от нас писмено потвърждение, че не е правил нищо, за да заблуди личния състав на повереното му ведомство, а още по-малко нацията, на която служи. „Не е в навиците ми да мамя“, бяха думите му, преди да излезе от Овалния кабинет… Не бях допускал, че е възможно един държавен служител някога да го постигне — замислено продължи Кристофър, — но господин Маршал успя с достойнство да накара едновременно президента и държавния секретар на Съединените американски щати да се почувстват морални длъжници. Това, естествено, по никакъв начин не променя факта, че ако не си върнем документа преди за кражбата му да се е разчуло, медиите с удоволствие ще изпекат президента и моя милост на бавен огън. И още едно нещо е сигурно: републиканците, водени от Доул, с благодарност ще използват случая да си измият ръцете пред обществото. Продължавай, Декстър.