— Подчинявайки се на заповедта на държавния секретар, ние в Лангли незабавно сформирахме работна група, която да анализира всички аспекти на проблема, пред който сме изправени. Първото, с което се сблъскахме, бяха сериозните ограничения, с които трябваше да се съобразяваме. Например, поради деликатността на темата и на замесените хора, ние не можехме да предприемем онова, което автоматично бихме направили при други обстоятелства, а именно да информираме ФБР и да установим връзка с Вашингтонското полицейско управление. Подобна стъпка би ни гарантирала цялата първа страница на „Вашингтон Поуст“ при това още на следващия ден. Да не забравяме, че ФБР още го сърби след обсадата на Уейко13, така че едва ли им се иска нещо повече от това да изтипосат ЦРУ във вестниците… Вторият ни проблем бе в необходимостта да стъпваме на пръсти около хора, които иначе просто бихме привикали за разпит, заради страха, че могат да надушат истинската ни цел. Все пак можахме да подхванем нещата от няколко посоки, без да алармираме когото не трябва. Така в резултат на рутинна проверка в архива на полицейското управление разбрахме, че в деня на кражбата на документа във Вашингтон е бил сниман филм. Режисьор на филма е Джони Скасиаторе, в момента пуснат под гаранция по обвинение в непристойно поведение. Други трима, взели участие в снимките, отговарят на словесните портрети на хората, представили се в Националния архив като антураж на президента. В това число влизат Бил О’Райли, добре известен фалшификатор, прекарал доста години в не един от щатските затвори, и актьор, изиграл ролята на президента толкова убедително, че и господин Маршал, и господин Менделсон са го приели, без да се усъмнят в нищо…
— Сигурен съм, че ще разберем кой е той — каза Кристофър.
— Вече разбрахме. Лойд Адамс. Но и него не смеем да задържим.
— Как го разкрихте? — поинтересува се Лей. — Питам, защото има доста актьори, способни убедително да изиграят ролята на Клинтън.
— Съгласен съм — отговори заместник-директорът на ЦРУ, — но съществува само един, подложен на пластична операция през последните няколко месеца при най-добрия хирург на Америка. Имаме всички основания да вярваме, че водачите на съучастниците са убили хирурга и дъщеря му, което е причината неговата съпруга да съобщи на местния шериф каквото й било известно… Но цялата операция би била мъртвородена без помощта на Рекс Бътъруърт, видян за последен път сутринта на 25 май. Оттогава се смята за безследно изчезнал. Знаем за него, че е имал резервация за полет до Рио де Жанейро, но истината е, че не се е качил на борда на самолета. Агентите ни по целия свят имат указания да го търсят.
— Всичко това е несъществено, ако не може да ни доведе по-близко до откраднатата Декларация за независимостта и до осъществилите тази операция — напомни Кристофър.
— Добре, идва ред на лошата новина — въздъхна Декстър. — Както знаете, агентите прекарват часове в извършване на рутинни разследвания, които повечето американски данъкоплатци биха нарекли ненужно прахосване на пари. Само че понякога резултатите си струват тези пари с лихвата.
— Целите сме слух — каза Кристофър.
— ЦРУ държи под постоянно наблюдение няколко чуждестранни дипломати на работа към ООН. Те биха били възмутени, ако можеха да докажат, че го правим, а от друга страна, ние веднага бихме се изтеглили, ако забележим, че са ни усетили. Както може да се предположи, всички иракчани в ООН са под денонощно наблюдение. Големият ни проблем е, че не можем да работим в самата сграда на Обединените нации, защото хванат ли ни там, ще стане международен скандал. По тази причина представителите им понякога се изплъзват от мрежата… И все пак едва ли е случайно присъствието на иракския заместник-посланик към ООН, някой си Хамид Ал-Обайди, във Вашингтон в деня на снимането на филма. Той дори е направил няколко снимки на цялата бутафория. Агентът, проследяващ Ал-Обайди в онзи ден, докладвал, че в 10:37 — след изваждането на Декларацията за независимостта във витрината на Националния архив — Ал-Обайди се наредил чинно на опашката и изчакал близо час, за да се вреди и да я разгледа. И тук идва най-странното. Той погледнал документа веднъж, после се навел и го разгледал внимателно, този път с очила.
13
Трагедия, разиграла се на 19 април след 51-дневна обсада от агенти на ФБР на ранчо край Уейко, Тексас, където намират смъртта си 74 души от сектата „Давидов клон“ под ръководството на провъзгласилия се за месия Дейвид Кореш. Когато загубилите търпение агенти на ФБР предприемат атака срещу тежко укрепеното ранчо, хората вътре подпалват имението и всички загиват, някои от пламъците, други (в това число и Кореш) от куршум в главата. — Б.пр.