— Неделя, 27 юни.
— Този избор може сериозно да попречи на работата ни — предупреди Скот.
— Защо? Кога според теб ще предприеме нещо Саддам? — попита Кристофър.
— Не е толкова лесно да се отговори на това, сър, защото трябва да отчетем начина, по който разсъждава този човек. Затруднението идва от склонността му да сменя решенията си често, едва ли не през час. Но ако се замислим над проблема логично, бих казал, че е изправен пред две възможности… Или на някаква символична дата, например годишнината от войната в Залива, или…
— Или? — не издържа на паузата Кристофър.
— Или ще я задържи като лост за въздействие, който би му позволил да си възвърне контрола върху петролните кладенци в Кувейт. В крайна сметка, нали той не спира да твърди, че е имал споразумение с нас в този смисъл.
— И двата сценария са ужасяващи — отговори държавният секретар, после се обърна към заместник-директора на ЦРУ и го попита: — Започна ли работата над план за връщане на документа?
— Не още, сър — призна Декстър Хъчинс, — и то по две причини: първо, аз вярвам, че в ръцете на Саддам документът е на много сигурно място, и второ, понеже ние едва снощи научихме къде може да се е озовал той.
— Полковник Крац — насочи Кристофър вниманието си към човека от Мосад, който до момента не бе издал нито звук, — вашият министър-председател ме информира преди няколко седмици, че има план Саддам да бъде елиминиран в близко бъдеще.
— Да, сър, но отчитайки проблемите ви в този момент, беше разпоредено да спрем всякаква дейност, докато кризата с Декларацията не намери решение по един или друг начин.
— Вече информирах господин Рабин колко високо ценя неговата подкрепа, особено в ситуация, в която той не може да сподели дори със собствения си кабинет каква е истинската причина за внезапното му решение.
— Но ние имаме друг проблем, сър — каза израелецът.
— Най-сетне една добра новина, полковник.
Смехът, който избухна, намали напрежението, макар и за кратко.
— Обучавахме агент — една жена, Хана Копец — която щеше да стане част от екипа, който смятахме да изпратим в Ирак за операцията.
— Момичето, което… — започна Кристофър и хвърли поглед към Скот.
— Да, сър. Тя няма абсолютно никаква вина. Но не това е проблемът, за който споменах. Откакто се върна в иракското посолство онази нощ, ние не можем да установим контакт с нея, за да я информираме какво е станало. Причината е, че през последните дни и нощи тя така и не напусна сградата на посолството дори за миг. И така до деня, когато под тежка охрана тя и посланикът заминаха за Багдад. За нещастие Хана Копец остана с погрешното впечатление, че е убила Скот Брадли, и според мен имаме всички основания да смятаме, че единственото, което я интересува в момента, е да убие Саддам.
— Никога няма да я пуснат близко до него — каза Лей.
— Бих искал да вярвам в това — прошепна Скот.
— Говорим за една млада жена, смела, находчива и надарена с богато въображение — предупреди Крац. — Най-лошото е, че разполага с най-страшното оръжие в ръцете на един убиец.
— А именно? — погледна го заинтересовано Кристофър.
— Вече не я вълнува дали ще оцелее.
— Започвам да се питам има ли още лоши новини — въздъхна за втори път Кристофър.
— Да, сър. Тя не знае нищо за изчезването на Декларацията и ние не разполагаме с начин да й го съобщим.
Държавният секретар помълча малко и после взе решение.
— Полковник Крац, ще поискам от вас нещо, което ще постави на изпитание личната ви лоялност — предупреди той.
— Слушам ви, сър — отговори Крац.
— Говоря за плана да убиете Саддам… От колко време работите по него?
— Девет месеца до една година, сър — съобщи Крац.
— Този план, както може да се предположи, залага на това да внедрите човек или хора в двореца на Саддам или дори в неговия бункер, така ли е? — И като видя, че Крац се колебае, Кристофър уточни: — Стига ми само „да“ или „не“.
— Да, сър.
— Следващият ми въпрос е пределно прост, полковник. Можем ли да се възползваме от тази вече вложена в подготовка година и, ако ми позволите да предложа, да откраднем вашия план?
— Преди да започна да мисля по това, трябва да се консултирам с моето правителство.
Кристофър извади от джоба си разпечатан плик.
— Естествено, ще ви дам да видите личното писмо на господин Рабин до мен, но позволете ми първо да ви го прочета на глас.