Секретарят отвори плика, извади писмото, намести очилата си и зачете:
От Министър-председателя
Уважаеми господин Държавен секретар,
Прав сте да мислите, че Министър-председателят на Израел е едновременно Главен министър и Министър на отбраната, като едновременно с това е отговорен и за работата на Мосад.
Трябва обаче да призная, че що се отнася до плановете ни по отношение на Саддам, аз съм запознат само в най-общи черти и още не съм в течение на всички подробности.
Ако смятате, че информацията, с която разполагаме, може да наклони везните в полза на успешното решаване на затрудненията, които изпитвате в момента, ще инструктирам полковник Крац да Ви сътрудничи с всичките си знания и опит.
Ваш
Кристофър сгъна листа и го бутна през масата към Крац.
— Полковник Крац, искам да ви уверя от името на американското правителство, че информацията, с която разполагате, може да бъде разликата между успеха и провала.
Втора част
Ние не пропуснахме да се обърнем към нашите британски братя.
21.
Декларацията за независимостта беше закована на стената зад него.
Саддам продължи да пуфка с пурата си и се облегна на стола си. Всички събрани около масата го чакаха да заговори. Той погледна вдясно от себе си.
— Братко, гордеем се с теб. Ти изпълни достойно дълга си пред Родината и партията Баас и когато дойде моментът народът да научи за героичното ти поведение, името ти ще остане в историята на славната ни нация редом с имената на най-големите герои.
Ал-Обайди седеше на другия край на дългата маса и слушаше внимателно думите на своя лидер. Държеше ръцете си под масата и ги бе стиснал в юмруци, за да овладее издайническото им треперене. Няколко пъти по обратния път за Багдад бе забелязвал, че го следят. Претърсваха багажа му на всяко спиране, но не бяха намерили нищо, просто защото нямаше какво да намерят. Доведеният брат на Саддам се бе погрижил да е така. В мига, в който Декларацията бе попаднала в мисията на Женева, даже не му разрешиха лично да я връчи на посланика. Гарантираното й изпращане по каналите на дипломатическата поща я бе опазило дори от съвместните усилия на американци и израелци.
Сега доведеният брат на Саддам седеше отдясно на президента и се къпеше в славата си.
— Трябва също да призная — продължи Саддам — и ролята, изиграна от Хамид Ал-Обайди, когото назначих за наш посланик в Париж. Неговото име обаче не бива да бъде свързвано с тази операция, за да не навреди на задълженията му да ни представя достойно на чужда земя.
И толкова. Доведеният брат на Саддам бе провъзгласен за архитект на големия триумф, а на Ал-Обайди бе съдено да остане бележка под линия на бързо обърната страница. Ако Ал-Обайди се бе провалил, доведеният брат на Саддам така и нямаше да научи дори и само за първоначалната идея, а костите на Ал-Обайди щяха вече да гният в анонимен гроб. През цялото време, докато Саддам бе говорил, никой около масата — с многозначителното изключение на държавния обвинител — не го бе дарил с втори поглед. Всички усмихнато гледаха брата на Саддам.
И точно в този момент, насред заседанието на Революционния команден съвет, Ал-Обайди взе решение.
Бил Долара седеше отпуснато на високото столче пред бара и щастливо бозаеше от любимата си течност. Беше единственият клиент в този час, ако не се броеше някаква повлекана в рокля на Лаура Ашли, която мълчаливо седеше на една маса в ъгъла. Барманът подозираше, че е натряскана до козирката, понеже откакто бе седнала, на лицето й не бе помръднал и един мускул.
Когато през вратата на бара влезе някакъв залитащ мъж, Долара даже не го забеляза. И нямаше и да го забележи изобщо, ако онзи не се бе наместил точно на съседното столче. Досадникът си поръча джин-тоник. Долара изпитваше вродена неприязън към любителите на джин-тоник, особено ако седяха до него, при положение че целият бар е празен. Помисли да се премести, но реши, че физическото усилие е излишно.
— Как си, старче? — разнесе се глас редом с него.
Долара не гледаше на себе си като на „старче“, така че отказа да възнагради натрапника с отговор.
— Какво има, да не си си глътнал езика? — не мирясваше онзи.