По време на дългото пътуване към столицата стрелката на спидометъра рядко падаше под 110 километра в час. Хана скоро се измори от палещото слънце и тягостната гледка на безкрайната пустиня, простираща се до хоризонта и отвъд него, нарушавана единствено от самотни палми. Мислите й се върнаха към Саймън и онова, на което не бе писано да се сбъдне…
Скоро задряма. Климатизираната лимузина се носеше през пустинята. От Саймън мислите й скочиха към майка й, към Саддам и после пак се върнаха към Саймън.
Когато се събуди, видя, че навлизат в предградията на Багдад.
От доста години Долара не бе виждал затвор отвътре, но въпреки това помнеше отвращението от необходимостта да контактуваш ежедневно с наркопласьори, сутеньори и улични бандити.
И все пак последния път, когато бе проявил глупостта да започне сбиване в бар, нещата бяха приключили с някаква глоба от петдесет долара. Долара от собствен опит знаеше колко препълнени са затворите и беше убеден, че никой здравомислещ съдия няма да прибегне до препоръчителните трийсет дни зад решетка в такива случаи.
Всъщност той дори бе опитал да пробута петдесетачка на един от полицаите в буса. Беше чувал, че за такава сума с удоволствие ще те изритат навън. Но, господи, колко ниско бяха паднали полицаите на Сан Франциско! При толкова много бандити и пласьори по ъглите тези хора със сигурност имаха по-важни занимания от това, да се разправят със сприхави застаряващи пияници в безлюдни дневни барове.
Долара започваше да изтрезнява и да усеща все по-натрапчиво вонята около себе си. И заедно с това започваше да се надява, че ще бъде сред първите, които ще бъдат изправени пред нощния съдия. Но часовете минаваха, съзнанието му се прочистваше, миризмата около него ставаше вече нетърпима и той за пръв път започна да се опасява, че като нищо могат да го задържат за цялата нощ.
— Уилям О’Райли — извика полицейският сержант.
— Аз — побърза да извика Бил и за да не стане някоя грешка, вдигна ръка.
— След мен, О’Райли — излая сержантът, желязната врата на килията зловещо изтрака и ирландецът усети, че го хващат здраво за лакътя.
Двамата се отправиха по коридор, извеждащ в задната половина на малка съдебна зала. Бил видя тиловете на неколцина чакащи реда си бездомници и дребни бандити, застанали пред съдията. Не забеляза жената на няколко крачки от себе си, която стискаше въжената дръжка на чантата си.
— Виновен, петдесет долара.
— Не мога да платя.
— Трийсет дни затвор. Следващият.
Три-четири от случаите пред него бяха набързо приключени за три-четири минути по този начин и дойде ред на мъжа, показал такова неуважение към класиците на ирландската литература.
— Пиянство и нарушаване на обществения ред. Признавате ли се за виновен?
— Да, Ваша чест.
— Минали присъди?
— Чист, Ваша чест — отговори сержантът.
— Петдесет долара — безапелационно заяви съдията.
Долара с интерес отбеляза, че противникът му е с чисто съдебно минало и че може да си плати глобата без замисляне.
Когато дойде ред и той да се изправи пред съдията, му се стори, че този човек е опасно млад за отговорната работа, която са му възложили. А може би самият той наистина вече беше „старче“.
— Уилям О’Райли, Ваша чест — обяви сержантът и погледна в обвинителния лист. — Пиянство и нарушаване на обществения ред.
— Признавате ли се за виновен?
— Виновен, Ваша чест — с готовност призна Бил и опипа пачката банкноти в джоба си. Време беше да се замисли къде се намира най-близкият бар, в който предлагат „Гинес“.
— Трийсет дни — изненада го съдията, без да вдига глава. — Следващият.
Думите му смаяха едновременно двама души в залата. Жената с чантата неволно отпусна пръстите си, които стискаха въжената дръжка на чантата й, а О’Райли изпелтечи:
— Освобождаване под гаранция, Ваша чест?
— Отказва се.
22.
Присъстващите изслушаха заключителните думи на полковник Крац по отношение на израелския план.
Пръв проговори Декстър:
— Признавам, полковник, впечатлихте ме. Този план има шанс за успех.