Двайсет минути по-късно колата зави, после зави още два пъти и Долара загуби представа къде точно се намират. Шофьорът продължи по тесен извит черен път и скоро спря пред голяма къща, която напомни на Бил Долара с нещо детските му години в графство Кери, където майка му бе работила като миячка на съдове в едно имение.
Един от мъжете с тъмни очила изскочи от колата и отвори портала. Друг изтича напред по стъпалата пред входа и натисна звънеца. Междувременно колата се отдалечи по посипаната с чакъл алея.
Масивната дъбова врата се отвори и на прага застана иконом във фрак и с бяла папийонка.
— Добър вечер, господин О’Райли — с достойнство изрече той с подчертан английски акцент още преди Долара да бе изкачил стъпалата. — Казвам се Чарлз. Стаята ви е готова. Ще бъдете ли така любезен да ме последвате, сър?
Долара замаяно го последва, загубил за момент дар слово. Всъщност можеше да зададе няколко очевидни въпроса на Чарлз, но понеже бе схванал, че има работа с англичанин, знаеше, че не може да разчита на откровен отговор.
Икономът го въведе в малка, добре обзаведена спалня на първия етаж.
— Надявам се да установите, че дрехите са вашият размер, сър — каза Чарлз, — и че всичко останало е по ваш вкус. Вечерята ще бъде сервирана след половин час.
Долара неволно се поклони и прекара следващите няколко минути в оглед на спалнята и сервизните помещения. Провери банята: френски сапун, самобръсначки, мъхести снежнобели кърпи, дори четка за зъби и… да, любимата му паста. Върна се в спалнята и изпробва двойното легло. Не си спомняше някога да е спал на нещо по-удобно. Отвори гардероба и намери в него три чифта панталони и три сака, доста сходни с онези, които си бе купил няколко дни след връщането си от Вашингтон. Интересно как бяха научили…
Дръпна чекмеджетата: шест ризи, шест гащета и шест чифта чорапи. Тези хора не бяха забравили нищо и само изборът на вратовръзките не бе най-подходящият според него.
Долара реши да се включи в играта — тя му допадаше. Изкъпа се, избръсна се и се преоблече в предложените му дрехи. Както бе обещал Чарлз, размерът бе неговият.
Чу някъде долу в къщата да се разнася мелодичен звън на гонг и прие това като повикване за вечеря. Отвори вратата, излезе в коридора и слезе по стълбището. Икономът го чакаше в центъра на хола.
— Господин Хъчинс ви очаква. Ще го намерите в дневната, сър.
— Естествено — измърмори Долара и последва Чарлз в просторна стая, където пред камината стоеше висок мъж с яко телосложение. В ъгъла на устата му стърчеше наполовина изпушена пура.
— Добър вечер, господин О’Райли — поздрави го той. — Казвам се Декстър Хъчинс. Не се познаваме, но аз съм стар почитател на вашата работа.
— Много сте любезен, господин Хъчинс, но аз се намирам в неизгодното положение да не знам по какъв начин убивате скуката на свободното си време.
— Ще ви помоля да ме извините, не съобразих. Аз съм заместник-директор на ЦРУ.
— След толкова много години да доживея да вечерям със заместник-директор на ЦРУ просто защото съм се сбил в бар? Простете любопитството ми, но какво предлагате тогава на масовите убийци?
— Ще ви призная, господин О’Райли, че вие бяхте провокиран от един от моите хора. Но преди да продължим, какво ще пожелаете за пиене?
— Съмнявам се, че Чарлз разполага с любимото ми питие — въздъхна Долара и се обърна към безмълвно присъстващия иконом.
— Опасявам се, че имаме „Гинес“ в кутии, а не наливна, сър. Ако ме бяха информирали малко по-рано…
Долара се поклони за втори път тази вечер и икономът интерпретира правилно дадения му сигнал.
— Не мислите ли, че имам някакво право да попитам какво означава всичко това, господин Хъчинс? Все пак…
— Имате, господин О’Райли. В интерес на истината ще ви призная, че правителството се нуждае от специалните ви умения и иска да използва личния ви опит.
— Не предполагах, че Клинтъномиката разчита да заличи бюджетния дефицит чрез фалшификация на долари — каза Долара.
В този момент икономът се върна с голяма халба „Гинес“.
— Не, конкретният повод, по който се срещаме, не е чак толкова драстичен, макар да е не по-малко важен — отговори Хъчинс. — И все пак защо не хапнем нещо, преди да навляза в подробностите? Опасявам се, че сте имали тежък ден.