— Освободен? — недоверчиво попита Долара. — И мога да отида където пожелая?
— Да — потвърди заместник-директорът.
— И защо тогава не се насладя до края на тази прекрасна вечеря и не се върна след това в скромния си дом във Феърмонт, забравил, че изобщо сме се срещали?
Заместник-директорът извади от вътрешния си джоб плътен плик, изсипа от него четири снимки и ги бутна по масата към Долара. Той внимателно ги разгледа. Първата беше на момиче, около седемнайсетгодишно, което лежеше на маса в моргата. Втората бе на мъж на средна възраст, свит на пашкул и натъпкан в багажника на кола. На третата се виждаше пълен мъж, изхвърлен на банкета край някакъв път. Последната бе запечатала по-възрастен мъж с физиономия на почтен човек. Общото между четирите фотографии бе, че жертвите бяха със счупени вратове. Долара избута снимките обратно.
— Четири трупа. И какво?
— Сали Макензи, Рекс Бътъруърт, Бруно Морели и доктор Т. Хамилтън Макензи. Имаме основания да смятаме, че някой ви готви същата кончина.
Долара бодна последното грахово зърно от гарнитурата и изпи последната глътка „Гинес“. Помълча. Изглеждаше като човек, който търси вдъхновение или чака знак. След това проговори:
— Трябва ми хартия от Бремен, писци от музея в Ричмънд, Вирджиния, и девет нюанса черно мастило, които могат да бъдат приготвени за мен от фирма на Кенън стрийт, Лондон.
— Нещо друго? — попита Декстър Хъчинс, като приключи със записването на материалите върху гърба на плика.
— Питам се дали Чарлз няма да бъде така добър да ми донесе още чаша „Гинес“, защото се опасявам, че тя ще ми бъде последната през следващите няколко дни.
23.
Бъртил Педерсон, главен инженер на „Свенхалте АС“, чакаше на портала на фабриката в Калмар, за да посрещне господин Рифат и господин Бернстром. Предния ден бе получил факс от Обединените нации с потвърждение на полетите им до Стокхолм.
Когато двамата слязоха от колата, Педерсон пристъпи напред, здрависа се с тях и се представи.
— Радваме се да се запознаем най-сетне с вас, господин Педерсон — каза по-ниският от двамата, — и сме ви благодарни, че намерихте възможност да ни приемете почти без време за някаква подготовка.
— Ще ви призная, господин Рифат, аз наистина се изненадах, че Обединените нации са сметнали за възможно да вдигнат ембаргото от Мадам Берта.
— „Мадам Берта“?
— Така наричаме сейфа тук във фабриката. Мога да ви уверя, господа, че макар да бе пренебрегвана толкова дълго, тя си остава добро момиче. Много хора са идвали да й се възхищават, но никой не я е докосвал. — Господин Педерсон се засмя на двусмислието. — Но сигурен съм, че след толкова дълго пътуване дотук изгаряте от желание да я видите, господин Рифат.
Възниският тъмнокос мъж кимна и двамата последваха Педерсон, който го поведе през двора.
— Реагирахте много бързо на изненадващата благосклонност към вас, господин Рифат — не се сдържа да коментира Педерсон след кратко мълчание.
— Да, в мига, в който ембаргото бе вдигнато, нашият водач нареди сейфът незабавно да бъде доставен в Багдад.
Педерсон отново се засмя.
— Е, опасявам се, че това няма да е толкова лесно. Мадам Берта, както сами ще се убедите, не е конструирана за скорост.
Продължиха към голяма, видимо стара постройка и Педерсон мина през отвор, в който навремето може да бе имало врата. Вътре беше толкова тъмно, че двамата чужденци не можеха да видят по-далеч от носовете си. Педерсон щракна ключа на осветлението и въздъхна с въздишката на ненаситен любовник.
— Позволете ми да ви представя Мадам Берта. — Двамата изгледаха масивната конструкция, величествено издигаща се в центъра на стария склад. — Преди да премина към официалното представяне — продължи Педерсон, — нека първо ви запозная с основните й параметри: висока е два и седемдесет, широка е два и десет и е дълбока два и четиридесет. По-дебелокожа е дори от политик, по-конкретно стоманените й стени са дебели петнайсет сантиметра. Тежи над пет тона. Конструирана е от специален проектант и е построена от трима техници и осем инженери. Времето от нейното зачатие до раждането й е точно осемнайсет месеца. От друга страна — прошепна той, — това е напълно естествено, понеже тя има габаритите на слон. Снижавам глас само защото може да чуе всяка моя дума, а аз не бих желал да я обидя. — Педерсон не забеляза изненадата, която предизвикаха у двамата посетители последните му думи, и продължи: — Господа, досега можахте да я огледате само отвън, но аз ви обещавам, че тя може да ви предложи много интересни неща под кожата си… Първо, искам да ви кажа, че Мадам Берта не позволява на никой да… хм, да проникне в нея, без да й е лично представен. Тя, господа, не проституира, независимо от приказките, които сигурно са ви наговорили за шведките. Така че преди да ви разкрие вътрешните си тайни, тя има нужда да знае три неща за вас.