— Да идва? — натърти думите Джесика. — Съвсем ясно наредих да си остане у дома. Защо не може да прави, каквото му се казва?
Очите на Слейд изведнъж напрегнато се вгледаха в лицето й.
— Всички ли правят каквото им кажеш?
— Той е мой служител — отвърна тя и пусна ръката му. — И е най-добре да прави, каквото му кажа. — Но скоро настроението й отново се промени и тя се усмихна. — Всъщност той си е още момче и Бетси непрекъснато му мърмори. Тя си е такава. Макар да оценявам загрижеността му за работата, ще трябва първо да се оправи. — Погледът й спря на телефона върху тезгяха. — Ако му се обадя, веднага ще започне да се оправдава.
— Каза, че ще дойде в понеделник — облегна се на секретаря Слейд. — Искаше да оставиш на него документите за новата доставка.
Джесика пъхна ръце в джобовете си, очевидно все още преценявайки идеята да се обади и да скастри Дейвид.
— Да, добре. Ако наистина дойде в понеделник, поне ще седи. Междувременно ще подредя новата стока, за да не се изкушава. — Отново се усмихна. — Той е вманиачен за това място почти колкото мен. Ако преместя дори един свещник, Дейвид веднага разбира. Преди да се разболее, се опитваше да ме убеди да си взема почивка. — Разсмя се и отметна глава, така че косата се разпиля по гърба й.
— Просто му се иска магазинът да остане само за него за седмица или две.
— Много прилежен помощник — подхвърли Слейд.
— О, Дейвид наистина е такъв — съгласи се Джесика. — Какво правиш тук, Слейд? Мислех, че ще се заровиш сред книгите.
Отчасти доволен, отчасти смутен, че сдържаността от последните дни е изчезнала, той й отправи предпазлива усмивка.
— Казах на Дейвид, че ще ти помогна.
— Много мило! — Изненадата в гласа й го накара да се усмихне по-широко.
— Понякога мога да съм мил. Освен това си помислих, че мога да събера малко информация за антиките. Правя проучване.
— О! — Прие го с кимване. — Добре. Нямам нищо против малко помощ за по-тежките неща. От кой период се интересуваш?
— Период?
— За мебелите — поясни Джесика и се приближи до дълга, ниска ракла. — Имаш ли точно определен век, или стил? Ренесанс, ранноамерикански, провинциален италиански?
— За днес само най-общо запознаване, за да добия представа — заложи на импровизацията Слейд и я избута от раклата. — Къде го искаш?
Вдигаше и разместваше. Джесика подреждаше по-леките предмети, докато поддържаше в движение разговор за мебелите, които преместваха.
— Това кресло е чипъндейл — виждаш ли квадратната заострена седалка и двойно извитите крака. Този шкаф е френски барок — от лакирано дърво, позлатен и с дърворезба. После мина с мек парцал по малка масичка, докато обясняваше китайското влияние и чайната церемония.
До обяд около пет-шест пъти бяха прекъсвани от клиенти. Слейд с интерес наблюдаваше как Джесика се преобразяваше в опитен търговец. Показваше предмети, търпеливо обясняваше историята им, а после се пазареше за цената. Ако преди имаше съмнения, то сега вече бе сигурен — магазинът не беше игра за нея. Не само умееше да го ръководи, но й работеше много по-здраво, отколкото очакваше от нея. Не само се справяше с хората с ловкост, на която бе принуден да се възхити, но и печелеше пари — ако можеше да се съди по дискретните етикетчета с цените, които беше забелязал.
Защо тогава, питаше се той, след като е така отдадена на бизнеса си, след като печели от него, ще го подлага на риск заради контрабанда? Сега, след като се запозна с нея и прекараха известно време заедно, за Слейд вече не бе толкова лесно да се придържа към мотивите за развлечение или тръпка. И все пак, никак не беше глупава. Възможно ли бе такава операция да се провежда под носа й без нейното знание?
— Слейд, мразя да се моля. — Джесика снижи гласа си, докато се приближаваше към него. Ръката й неволно се допря до неговата. Безотговорно или не, той установи, че я желае. Извърна се и практически я заклещи между раклата и себе си. С пределна яснота си представи какво ще бъде усещането, ако тялото й се притисне в неговото. Очите му за миг се плъзнаха по устните й.
— За какво да молиш?
Всичко се изпари от съзнанието й. Главата й бе изпълнена с някакъв звук, който напомняше ехо от разбиващи се в брега вълни. Ако отстъпи само сантиметър, ще разруши връзката — ако пристъпи сантиметър напред, ще я осъществи. Джесика не направи нито едното. Като в сън усещаше някаква тежест в гърдите, сякаш я притискат силно, за да спрат притока на въздух. В този миг и двамата разбраха, че е достатъчно той само да я докосне, за да се промени всичко.
— Слейд — прошепна тя.
Той рязко се отдръпна, за да се оттегли точно от ръба — едно обвързване, което не можеше да си позволи.