Магазинът бе център на живота й — така бе от мига, в който се захвана с него. Първоначално се нуждаеше от нещо, което да даде цел на живота й след завършване на колежа. Идеята за магазина се беше зародила бавно, после се разрасна и избуя. Джесика беше твърде предприемчива, притежаваше твърде много енергия, за да изчаква. Веднъж решила да започне свой бизнес, тя действаше бързо. А после същата тази предприемчивост и енергия го задвижиха. Излезе на печалба. Самите пари не бяха най-важното, но фактът, че са изкарани от нейния магазин, означаваше много за нея.
Беше прекарала шест месеца в кръстосване на Нова Англия, а после и Европа, за да открие нужните неща. Целта й не беше голямото количество стоки, а специалните стоки. Реакцията след отварянето беше малък поток от посетители, главно приятели и приятели на приятелите. Мълвата, че дъщерята на съдия Уинзлоу е открила магазин, събуди интереса и на търсачите на сензации. Джесика нямаше нищо против. Клиентът си е клиент, а доволният клиент е най-добрата реклама.
През първите две години сама се справяше с магазина. Всъщност никога не се беше замисляла, че работата може да се разрасне извън нейните възможности. Когато това стана, тя нае Майкъл Адамс, за да се занимава с покупките извън страната. Беше очарователен, способен и ерудиран. Жените клиентки го обожаваха. Постепенно отношенията им бяха прераснали от чисто делови в приятелство и нежна привързаност.
Тъй като бизнесът продължаваше да процъфтява, Джесика взе на работа и Дейвид Райе. Беше още почти момче, без определена цел, достатъчно отегчен, за да си навлече неприятности, ако така се завъртят нещата. Джесика го взе, защото бяха израснали заедно. Впоследствие започна да разчита на него. Много го биваше със сметките и никога не се уморяваше от дребните подробности. Притежаваше някакъв практичен усет, който го правеше много полезен в работата.
Практичен усет, замислено си повтори Джесика. Джеймс Слейдърман. Странно, че точно този термин я накара да си спомни за него. Дори при краткото им разминаване на стълбите усети нещо у него. То й казваше, че това е мъж, който знае как да се справя — в бизнеса, може би. На улицата, определено. Изсмя се тихичко и пъхна ръце в джобовете. Хайде сега, това пък откъде й хрумна?
Пръстите, които я уловиха за ръката, бяха силни. Имаше стегнато телосложение. Но не, беше в очите му, каза си тя. Имаше нещо… твърдо в очите му. Само че не се почувства отблъсната или уплашена, а привлечена от тях. Дори и когато я погледна в онези първи три-четири секунди с проницателност, която сякаш проникваше под кожата й, пак не изпита страх. Защитена, това е думата. Накара я да се почувства защитена. Много странно, прехапа долната си устна Джесика. Защо изведнъж се почувства защитена, когато въобще не се нуждае от защита?
Вратата на магазина се отвори със звън. Джесика изостави размишленията и се извърна.
— Мис Уинзлоу, извинявам се. Много закъснях.
— Няма нищо, господин Чеймбърс. — За момент си помисли да му каже, че и самата тя е закъсняла, но после се отказа. Няма да му навреди, че не знае. Зад нея чайникът изсвири. — Тъкмо приготвям чай. Защо не ми направите компания, преди да разгледаме новите кутийки за енфие.
Чеймбърс свали доста претенциозната шапка от оплешивяващата си глава.
— Чудесно. Много съм ви благодарен, че ми се обаждате, когато получавате нова стока. — Усмихна се и разкри добре поддържани зъби.
— Нали не мислите, че ще оставя някой друг да види кутийките за енфие преди вас? — Джесика стоеше в кухнята и разливаше вряла вода в чашите. — Майкъл ги е открил във Франция. Има две, които смятам, че особено ще ви заинтересуват.
Предпочита по-богато украсените, помисли си с усмивка Джесика, докато вдигаше подноса. Харесваше излишно натруфените малки кутийки, които някога носели мъжете с дантелени маншети. Загледа се в ниската, набита фигура на Чеймбърс и се запита дали не се изживява като някой галантен кавалер, или може би като конте от епохата на Регентството. Влечението му към кутиите за енфие обаче го бе превърнало в редовен клиент, който неведнъж беше препоръчвал магазина й на други хора. Пък и е доста сладък със своята превзетост, отново си помисли тя, докато поставяше подноса на масата.
— Захар?
— Ох, не би трябвало — потупа едрата си талия Чеймбърс, — но може би една бучка. — Погледът му бързо се плъзна по краката й и Джесика ги кръстоса. Жалко, помисли си той и въздъхна вътрешно, че не съм с двайсет години по-млад.