Айзък Азимов
Въпрос на принципи
Вторачен мрачно в чашата си, напълнена всъщност с мое питие (в смисъл, че сигурно аз щях да го плащам), Джордж промълви:
— Само защото съм човек на принципа, аз сега съм беден.
След това пое въздух някъде чак откъм пъпа си за една дълбока въздишка и каза:
— Споменавайки „принцип“, аз, разбира се, трябва да се извиня, че използвам термин, който ти е непознат, освен може би като на служител от основното училище1, което сигурно за малко не си завършил. Всъщност и самият аз съм принципен човек.
— Наистина ли? — попитах аз. — Предполагам, че с тази черта си се сдобил от Азазел само преди две минути, тъй като досега ти никога не си я проявявал публично.
Джордж гневно ме изгледа. Азазел е двусантиметрово дяволче, което притежава изумителни магически сили и само Джордж е в състояние да го повика, когато си пожелае.
— Не мога да си представя откъде си научил за Азазел — учуди се той.
— И за мен би било пълна загадка — сговорчиво отвърнах аз, — ако тези дни той не е единствената ти тема на разговор.
— Не ставай смешен — възрази Джордж. — Никога дори не съм споменавал за него.
Готлиб Джоунс — захвана Джордж — беше също принципен човек. Това наглед беше невъзможно, като се има предвид, че си изкарваше хляба със съчиняване на реклами, ала той се извисяваше над пороците на професията си с жар, която доставяше наслада.
Случвало се е много пъти да ми казва, наведен над хамбургера и пържените картофи, по време на приятелски обед:
— Джордж, думите не са в състояние да опишат ужаса ми от работата, която върша, или пък отчаянието, което ме изпълва при мисълта, че трябва да намирам убедителни начини за продажба на продукти, докато всичките ми сетива говорят, че човечеството ще се чувства по-добре без тях. Дори вчера трябваше да помогна за рекламирането на нов спрей срещу насекоми, който при тестуването накарал комарите да надават свръхзвукови писъци от радост и да долитат на ята към него от километри разстояние. „Не ставайте комарска плячка“ се казва в моя лозунг. „Използвайте Скитер-Умирачка“.
— „Скитер-Умирачка“? — повторих аз и изтръпнах.
Готлиб прикри очи с една ръка. Сигурен съм, че би използвал и двете, ако в същия момент с другата не тъпчеше пържени картофки в устата си.
— Аз живея с този срам, Джордж, и рано или късно ще трябва да напусна работата си. Тя нарушава принципите ми за етика на бизнеса и моите писателски идеали, а аз съм човек на принципа.
— Тя ти носи по петдесет хиляди годишно — подсетих го любезно аз. — А ти имаш млада, хубава жена плюс малко бебенце, за които също трябва да се грижиш.
— Парите — яростно възрази Готлиб — са боклук! Това е най-безстойностният подкуп, за който човек продава душата си. Аз ги презирам, Джордж. Аз ги отхвърлям с негодувание, не искам да имам нищо общо с тях.
— Но, Готлиб, струва ми се, че прекаляваш. Нали получаваш заплатата си?
Ще призная, че за миг изпитах твърде неприято чувство, като си представих Готлиб без пукната пара, а също така, че неговата добросърдечност ще сведе броя на нашите обеди до нула поради невъзможността да ги плаща.
— Е, да, получавам я. Моята мила съпруга Мерилин има неприятния маниер да включва темата за финансовата издръжка на домакинството в разговори от напълно интелектуален характер, да не говорим за лекомислените й бележки за различни покупки, които тя глупаво прави по щандовете за дрехи и домакински уреди. Това ограничава моите планове за действие. Що се отнася до Готлиб-младши, който е почти на шест месеца, той все още не е подготвен да проумее пълната безмисленост на парите, въпреки че трябва да му отдам дължимото, като призная, че досега той нито веднъж не ми поискал и стотинка.
Готлиб въздъхна и аз въздъхнах заедно с него. Често бях чувал за несговорчиви съпруги и деца, когато става дума за пари, и това, разбира се, е главната причина да не се оженя, въпреки че неотразимият ми чар е карал много красиви дами да ме преследват пламенно през дългия ми живот.
Готлиб Джоунс без да иска прекъсна приятните спомени, в които безобидно бях потънал, като попита:
— Ти знаеш ли тайната ми драма, Джордж?
За момент очите му блеснаха така, че се поразтревожих да не би по някакъв начин да бе успял да проникне в мислите ми.
Той обаче продължи:
— Мечтата ми е да стана писател, да съчинявам покъртителни истории за трептящите дълбини на човешката душа, да покажа пред човечеството, което едновременно тръпне и от ужас, и от наслада, величавата обърканост на живота, да изпиша името си с огромни неизличими букви на първата страница на класическата литература и да преминавам с големи стъпки от поколение към поколение в компанията на мъже и жени като Есхил, Шекспир и Елисън.
1
Думите „принцип“ и „директор на учебно заведение“ се произнасят по един и същ начин на английски.