Бяхме привършили с яденето и аз напрегнато чаках сметката, преценявайки до секунда момента, в който мога да си позволя вниманието ми да бъде отвлечено. Келнерът, оценил положението с тънката прозорливост, неразделна от професията му, я връчи на Готлиб.
Аз се отпуснах и казах:
— Помисли си, мой, скъпи Готлиб, за ужасяващите последици, които биха могли да настъпят. Съвсем наскоро прочетох в един изключително сериозен вестник, който един господин до мен случайно бе разгърнал, че в Съединените щати има трийсет и пет хиляди романисти, които издават книги. От тях само седемстотин са в състояние да изкарват прехраната си с този занаят и само петдесет, приятелю, са богати. В сравнение с това сегашната ти заплата…
— Не — прекъсна ма Готлиб. — За мен изобщо е без значение дали ще изкарам пари или не, стига това да ми осигури безсмъртие и да отдам безценния дар на вътрешното си проникновение и вдъхновение на всички бъдни поколения. Лесно бих понесъл неудобството да разреша на Мерилин да стане келнерка или шофьорка на автобус или да се заеме с някаква друга непрестижна работа. Аз съм почти сигурен, че тя ще го сметне или ще бъде принудена да го възприеме като привилегия да работи през деня и да се грижи за малкия Готлиб през нощта, за да може моето изкуство да разцъфти. Само че… — той направи дълга пауза.
— Само че? — насърчих го аз.
— Ами, не знам защо е така, Джордж — измънка той и в гласа му се долови нотка на раздразнение, — но има една дреболия, която ми препречва пътя. Изглежда съм неспособен да я преодолея. Мозъкът ми гъмжи от изключително интересни идеи. Сцени, откъси от диалози, невероятно живи ситуации се въртят постоянно в главата ми. Само крайно маловажният въпрос за обличането на всичко това с думи сякаш ми се изплъзва. Това може би е незначителен проблем за всеки некомпетентен драскач като онзи твой приятел със странното име, който, изглежда, изобщо не се затруднява да изкарва книгите на конвейер, но все пак аз не съм наясно с този трик.
(Той сигурно имаше предвид теб, мой мили човече, тъй като изразът „некомпетентен драскач“ толкова ти подхожда. Аз бих те защитил, но чувствах, че само бих си загубил времето.)
— Сигурно — предположих аз — не си бил достатъчно упорит.
— Така ли мислиш? Изписал съм стотици листове хартия, всеки от които съдържа първата глава на великолепен роман — само първата глава и нищо повече. Стотици различни първи глави за стотици различни романи. Винаги втората играе ролята на препъни камък.
Осени ме блестяща идея, но не се изненадах. Моят мозък непрекъснато бълва блестящи идеи.
— Готлиб, аз мога да разреша проблема ти — възкликнах. — Мога да те направя писател. Мога да те направя богат.
Погледът му излъчваше неприятен скептицизъм.
— Ти ли? — запита той, като наблегна най-пренебрежително върху местоимението.
Станахме и напуснахме заведението. Забелязах, че Готлиб бе пропуснал да остави бакшиш, но реших, че едва ли е възпитано да се спирам на този факт, тъй като той би могъл да направи ужасяващото предложение аз да се погрижа за това.
— Приятелю — започнах аз, — зная тайната на втората глава и мога да те направя богат и известен.
— Ха! И каква е тази тайна?
Аз деликатно намекнах (и тук стигаме до блестящата идея, която ме ме беше осенила):
— Готлиб, всеки труд изисква отплата.
Готлиб се изсмя.
— Аз имам такова доверие в теб, Джордж, че мога спокойно да ти заявя, че ако ме направиш богат и прочут писател, ще получиш половината от моите възнаграждения, разбира се, след като се приспаднат разходите.
Аз казах деликатно:
— Знам, че си човек на принципа, Готлиб, и че дадената от теб дума ще те задължи повече, отколкото договор, скрепен от стоманено перо, но само заради шегата — ха-ха — би ли желал да направиш това изявление в писмена форма, да го подпишеш и — за да стане шегата още по-весела — ха-ха-ха — нотариално да го заверим? Всеки един от нас ще получи по едно копие.
Тази малка процедура ни отне само половин час, тъй като за нея бе необходим само един нотариус, който освен това беше и машинописец, и мой приятел.
Внимателно сложих копието от скъпоценния документ в портфейла си и казах:
— Не мога да ти предам незабавно тайната, но след като подготвя и уредя нещата, ще те уведомя. Тогава ще се опиташ да напишеш роман и ще разбереш, че няма да имаш никакъв проблем с втората глава — или с две хиляди и втората. Разбира се, няма да ми дължиш нищо докато не получиш първия аванс — и съм убеден, че той ще бъде много голям.