После се отдалечава. Двамата с Дейви изчакваме, докато разстоянието стане достатъчно голямо, че баща му да не може да ни чуе.
Аз проговарям първи.
— Кажи ми веднага какво стори с Бен, или ще ти изтръгна ш… гръклян.
— Аз командвам тука, момченце — казва Дейви, отново ми се подхилва, смъква се от коня и хвърля раницата от гърба си. — Най-добре се дръж с нужното уважение, щото татко…
Но аз вече съм скочил от Ангарад, удрям го с всичка сила по лицето, като се целя точно в мизерните мустаци. Той поема удара и бързо отвръща с друг удар. Не обръщам внимание на болката, той също не й обръща внимание, двамата падаме на земята в камара от юмруци, ритници, лакти и колене. Той все още е по-едър от мен, но съвсем мъничко по-едър, разликата помежду ни е пренебрежима, но май все още е достатъчна, защото след малко Дейви ме сваля по гръб и притиска с ръка гърлото ми.
Устната му кърви, носът също, положението на моето нещастно лице е същото, но това в момента не ме тревожи. Дейви посяга зад гърба си и измъква пистолет от кобура, закачен на колана му.
Баща ти няма да одобри, ако ме застреляш — казвам.
— Верно — отвръща той, — обаче, дори и при това положение, аз държа пищов, а ти — не.
— Бен те е победил — изръмжавам изпод ръката му. — Спрял те е на пътя. Така ти избягахме.
— Не ме е спирал — изсумтява Дейви. — Аз го залових като пленник, сещаш ли се? Заведох го при татко и татко ми позволи да го изтезавам. Изтезавах го до смърт.
И Шумът на Дейви…
Аз…
Не мога да кажа какво точно виждам в Шума на Дейви (той е лъжец, лъжец), но то ми дава сили да го отхвърля от себе си. Борбата продължава, Дейви ме удря с дръжката на пистолета, но аз успявам да го отблъсна.
— Едно искам да запомниш, момченце — казва Дейви, дави се, но стиска пистолета. — Когато татко ти говори хубави работи и те хвали, недей да забравяш, че той ми позволи да изтезавам твоя Бен.
— Ти си лъжец — повтарям. — Бен те е спрял.
— Така ли? — сопва се Дейви. — Е, къде е Бен сега, а? Може би идва да те спаси?
Прекрачвам напред със стиснати юмруци, защото той е прав, сещате ли се? Шумът ми лумва при мисълта за загубата на Бен, сякаш го губя отново, точно тук и сега.
Дейви се засмива, дръпва се по-далеч от мен, докато гърбът му опира в дървената порта.
— За татко ти си съвсем прозрачен — казва и очите му се разширяват от подигравката. — Чете те като книга.
Шумът ми гръмва.
— Върни ми книгата! Или, кълна се, ще те убия!
— Нищо няма да ми направиш, господин Хюит — отвръща Дейви, все така опрял гръб о портата. — Няма да застрашиш живота на любимата кучка, така ми се струва!
И тогава…
Разбирам, че са ме пипнали натясно.
Защото аз никога няма да я изложа и на най-малката опасност.
Ръцете ми са готови да сторят още зло на Дейви Прентис, както му сториха тогава, когато той я нарани, когато я простреля…
Но точно сега няма да му сторят нищо…
Въпреки, че могат…
Защото Дейви е слаб.
И аз, и той много добре знаем това.
Усмивката му изчезва.
— Мислиш се за специален, а? — изплюва той. — Мислиш, че татко ще се церемони с теб?
Аз стисвам юмруци и пак ги отпускам.
Но не мръдвам от мястото си.
— Татко те познава — продължава Дейви. — Татко чете в теб.
— Изобщо не ме познава — отвръщам. — Ти също не ме познаваш.
Дейви пак се изхилва.
— Така ли било? — ръката му посяга и хваща дръжката на портата. — Ела да се запознаеш с новото си стадо, Тод Хюит.
Тежестта на тялото му отваря портата зад гърба му, той прекрачва прага и отстъпва встрани, за да не ми закрива гледката.
Отвъд портата стотина и повече диваци се взират немигащо в нас.
4
Изграждането на един нов свят
Тод
Първата ми мисъл е да се обърна и да побягна. Да тичам, да тичам, да тичам и никога да не спра.
— Е, много бих искал да видя как ще го направиш — пресича ме Дейви, който стои до портата с такава усмивка, сякаш е спечелил първа награда.
Толкова са много, толкова много издължени бели лица ме гледат, очите им са толкова големи, устите им са тъй малки, пълни със зъби, разположени твърде високо върху лицата, ушите им изобщо не приличат на човешките.
Но тези маски приличат на човешко лице, сещате ли се? Аз виждам лица, които чувстват, които се страхуват…