И страдат.
Трудно е да се познае кои са мъжки и кои — женски, защото по телата на всичките растат едни и същи лишеи там, където трябва да са дрехите, но по всичко личи, че тук са събрани цели дивашки семейства, по-големите диваци закрилят малките деца диваци, съпрузи диваци пазят съпругите си, обвили са ръце едни около други, главите им са притиснати плътно. А всичките мълчаливо…
Мълчаливо.
— Нали! — вика Дейви. — Дали са от лека на тия животни, представяш ли си?
Диваците вече се взират в Дейви и помежду им преминава вълна от странното им цъкане, разменят се погледи и кимания. Дейви вдига пистолета и навлиза на територията на манастира.
— Замисляте ли нещо, а? — изплюва. — Дайте ми повод! Хайде, де! ДАЙТЕ МИ ПОВОД!
Диваците се сгушват съвсем плътно един до друг, отстъпват и се дърпат от Дейви колкото е възможно.
— Идвай! — вика ми Дейви. — Имаме работа за вършене.
Аз не помръдвам.
— Идвай, казах! Те са животни. Няма нищо да ти направят.
Не мърдам.
— Той е убил един от вашите — казва им Дейви.
— Дейви! — изкрещявам.
— Отрязал му главата с ножа си. Рязал ли, рязал…
— Престани! — хуквам към него, за да го накарам да си затвори мръсната уста. Не знам откъде знае, но знае и ще се наложи да млъкне точно в този ш… момент.
Диваците, застанали най-близо до портата, отпълзяват много назад, когато ги доближавам, гледат ме с уплашени лица, родители скриват малките зад себе си. Блъсвам силно Дейви, но той продължава да се смее и аз виждам, че вече се намирам сред стените на манастира.
И осъзнавам колко много всъщност са диваците, събрани тук.
Каменният зид на манастира огражда огромно пространство, сред него има само една-едничка мъничка постройка, нещо като склад. Останалата земя е разделена на парцели, оградени с ниски дървени оградки с малки портички. Повечето от оградите са задушени от плевелите, гъста трева и троскот ги покриват плътно и образуват гладък килим, широк повече от сто метра във всяка посока.
Но в заграденото пространство има преди всичко диваци.
Стотици и стотици от тях.
Може би са повече от хиляда.
Притискат се в големия каменен зид, гушат се зад прогнилите дървени оградки, седят на групички или стоят в редици.
Всички ме гледат, мълчаливи като гроб, докато Шумът ми се излива отгоре им.
— Той е лъжец! — казвам. Не беше така! Изобщо не беше така!
А как беше? Възможно ли е изобщо да обясня какво се случи?
Защото аз го сторих, сещате ли се?
Не както Дейви каза, но го сторих по точно толкова лош начин, случката е огромна в Шума ми, не мога да я скрия, не и от всички взрени в мен грамадни очи, твърде е голяма, за да я прикрия с лъжи, да замъгля истината, твърде голяма, за да мога не да мисля за нея, когато дивашките лица ме гледат ли, гледат.
— Стана случайно — казвам, но гласът ми изневерява, местя очи от едно странно лице към друго, не виждам картините, характерни за дивашкия Шум, не разбирам какво означава цъкането, изобщо не проумявам какво се случва между тях. — Не исках.
Никой дивак не отвръща нищо в отговор. Само стоят и ме гледат.
Портата зад гърба ни се отваря отново със скърцане. Обръщаме се.
Влиза Айвън от Фарбранч, онзи, който предпочете да се присъедини към армията, вместо да се бори срещу нея.
Колко прав се оказа той в крайна сметка. Сега носи офицерска униформа и води група войници след себе си.
— Господин Прентис Младши — поздравява и кимва на Дейви, който кима в отговор, очите на Айвън се преместват върху мен, не мога да разчета изражението му, не чувам Шум. — Радвам се да видя, че сте жив и здрав, господин Хюит.
— Вие двамата познавате ли се? — остро пита Дейви.
— Срещали сме се — казва Айвън, без да откъсва поглед от мен.
Аз обаче не му казвам и дума.
Картини от Фарбранч. Картини на Хилди и Там, и Франша. Картини на клането. Клането, в което той е оживял.
По лицето му преминава сянка на раздразнение.
— Човек отива там, където е властта — казва. — Само така оцелява.
Избутвам пред очите му картина на горящия град, а мъже, жени и деца също горят в пламъците.
Той силно се смръщва.
— Моите мъже ще останат тук като охрана. Имате заповед да накарате диваците да разчистят територията на манастира и да следите дали са нахранени и напоени.