Мади застива на място.
— Викат всички ни на градския площад — продължава Корин, — в това число и тебе, Мади Пул, независимо каква работа вършиш — после скръства ръце сърдито. — Бас ловя, че армията идва.
Мади ме поглежда в очите. Аз обръщам глава.
— Най-после ще разберем какъв ще бъде краят ни — заявява Корин.
Мади извърта очи.
— О, оптимистка както винаги — отвръща. — Кажи на госпожа Койл, че идвам след минутка.
Корин прави кисела физиономия, но излиза без повече коментари. Мади довършва превръзката откъм гърба ми, а аз вече много трудно държа очите си отворени.
— Заспивай сега — казва Мади. — Всичко ще се оправи, ще видиш. Защо ще те спасяват, ако са искали да те…
Не довършва мисълта си, само присвива подигравателно устни и се усмихва.
— Аз пък все повтарям, че у Корин има толкова много подобаваща сериозност, че стига за всички ни в тоя дом на изцелението.
Усмивката й е последното нещо, което виждам, преди да потъна в сън.
— ТОД!
Отново се стряскам, кошмарът се стапя, Тод се изплъзва от ръцете ми…
Чувам шум и виждам, че книгата е паднала от скута на Мади, а тя примигва и се събужда — задрямала е на стола до леглото ми. Вече е нощ, в стаята е тъмно, само до Мади свети малка лампа, за да може тя да си чете.
— Кой е Тод? — пита с прозявка и усмивката веднага се появява на лицето й. — Гадже ли ти е? — изражението ми я кара мигновено да престане да се занася. — Значи някой важен за теб човек.
Кимам, все още дишам тежко след кошмара, косата ми е залепнала на потното чело.
— Много важен.
Мади ми налива чаша вода от каната до леглото.
— Какво стана? — питам и пийвам. — За какво ви повикаха?
— А, да, за събирането питаш — казва Мади и си сяда на мястото. — Е, това си заслужаваше да се види.
После ми разказва как всички хора в града (а пък градът вече не се казвал Хейвън, а Ню Прентистаун, от което направо ми призлява) били събрани, за да гледат как пристига армията и как новият Кмет екзекутира стария.
— Само дето не го екзекутира — обобщава Мади. — Пощади го. Каза, че щял да пощади и всички нас. Каза още, че засега се прекратява употребата на лека, мъжете никак не се зарадваха, а и право да ти кажа, беше много хубаво през последните шест месеца, когато не се налагаше да слушаме дърдоренето им, каза как всеки от нас трябвало да си знае мястото и да помни кой е, а пък всички заедно сме щели да изградим един нов дом и така подготвени, да очакваме пристигането на новите заселници.
Очите й се разширяват и тя зачаква коментара ми.
— Не разбрах и половината — казвам. — Има лек, така ли?
Мади поклаща глава, но не в смисъл, че отрича.
— Божичко, ти наистина не си тукашна!
Оставям чашата, навеждам се напред и гласът ми се снишава до шепот.
— Мади, тук наблизо имате ли уреди за радиовръзка?
Тя ме поглежда така, сякаш току-що съм й предложила двете да заминем за някоя от луните.
— Искам да се свържа с корабите — обяснявам. — Антената прилича на голяма чиния. Или пък е качена на кула.
Мади се замисля.
— Има една стара метална кула горе сред хълмовете — отвръща, също шепнешком, — но дори не съм сигурна дали наистина е предназначена за радиовръзка. От години е изоставена. Пък и няма как да стигнеш до нея, Ви. В града има цяла армия.
— Колко души?
— Достатъчно — двете продължаваме да шепнем. — Говори се, че тази нощ всички жени ще бъдат отделени и изолирани.
— Защо?
Мади свива рамене.
— Корин каза, че чула една жена в тълпата да разказва, че отвели някъде и всички диваци.
Аз рязко сядам, а превръзката ме притиска.
— Диваци?
— Така наричаме представителите на местния човекоподобен вид.
— Знам — мъча се да се изправя. — Тод ми разказа за тях, разказа ми за войната. Мади, ако Кметът отделя и изолира жените и диваците, то със сигурност сме в опасност. Мисля, че се разиграва най-лошият вариант.
Избутвам завивките и понечвам да стана, но болка като светкавица пронизва корема ми. Изохквам и падам обратно.
— Скъса някой конец — промърморва Мади и става на крака.
— Моля те — скърцам със зъби срещу болката. — Трябва да се махаме от тук. Трябва да бягаме.
— Е, ти никъде не можеш да бягаш в момента — отвръща Мади и посяга да ме отвие, за да погледне превръзката.