7
Госпожа Койл
Виола
— Корабите са шест — казвам от леглото, повтарям го за трети път през последните дни, много дни, през които Тод е Бог знае къде, дни, през които аз нямам понятие какво се случва с него или с другите хора в града.
През цялото време от прозореца на стаята виждам маршируващи войници, но те не правят нищо особено, просто си крачат насам-натам. Всички тук в дома на изцелението очакват войниците всеки момент да разбият вратите, да нахълтат и да сторят ужасни неща, за да докажат победата си.
Но те не правят нищо подобно. Просто си крачат. Други мъже, не войници, ни носят храна на задната врата, а всички лечителки и помощнички са оставени на мира да си вършат работата.
Все още нямаме право да напускаме сградата, но навън, въпреки всичко, краят на света още не е настъпил. Това противоречи на очакванията на всички, в това число и на госпожа Койл, която е на мнение, че затишието просто означава, че предстои нещо още по-страшно.
Не мога да спра да мисля, че вероятно е напълно права.
Тя се смръщва срещу бележките, които си води.
— Само шест?
— На всеки има по осемстотин спящи заселници и по три семейства отговорници — отвръщам. Огладнявам, но знам, че няма да ям, докато разговорът ни не приключи. — Госпожо Койл…
— И си сигурна, че членовете на семействата на отговорниците наброяват осемдесет и един човека?
— Сигурна съм — отвръщам. — Съученичка съм с децата на семействата.
Тя вдига очи.
— Знам, че те отегчавам, Виола, но информацията е сила. Информацията, която му даваме. Информацията, която получаваме от него.
Въздъхвам нетърпеливо.
— Нищо не разбирам от шпиониране.
— Не ти говоря за шпиониране — отвръща тя и се връща пак към бележките. — Говоря ти за установяване на факти — записва си още нещо. — Четири хиляди осемстотин осемдесет и един човека — завършва, казва го сякаш само на себе си.
Знам за какво си мисли. На корабите има повече хора, отколкото е цялото настоящо население на планетата. Достатъчно хора, които ще предизвикат пълно разместване на силите, тотална промяна на живота.
Промяна към какво обаче?
— Когато той отново дойде да разговаря с теб — продължава госпожа Койл, — не бива да му казваш тези подробности. Нека гадае. Не му подсказвай истинския брой на хората.
— А през това време трябва да се мъча да измъкна колкото е възможно повече информация от него — казвам.
Лечителката затваря бележника, разговорът е приключил.
— Информацията е сила — повтаря тя.
Сядам в леглото, защото изведнъж усещам колко ми е писнало да проявявам търпение.
— Може ли да те питам нещо?
Тя се е изправила и посяга да вземе наметката си.
— Разбира се.
— Защо ми се доверяваш?
— Видях лицето ти, когато той влезе в стаята онази вечер — отвръща тя без колебание. — Изглеждаше така, сякаш виждаш най-върлия си враг.
Закопчава наметката под брадичката си. Наблюдавам я напрегнато.
— Само ако мога да намеря Тод или да се добера до кулата за радиовръзка…
— И армията да те залови, така ли? — не се мръщи, но очите й блестят. — Да проиграеш единственото ни предимство? — отваря вратата. — Не, моето момиче, Президентът ще дойде да си приказвате и когато дойде, онова, което ще разбереш от него, ще помогне на нас.
Провиквам се след нея:
— Кои сме ние?
Но тя вече си е отишла.
— … и последното нещо, което си спомням, е как той ме взема на ръце и ме носи дълго, много дълго надолу по хълма, и ми повтаря как ще ме спаси, как няма да позволи да умра.
— Леле! — ахва Мади тихо, кичурчета коса са се измъкнали изпод шапчицата й, докато се разхождаме бавно по коридорите, за да укрепнат силите ми. — И той наистина те е спасил!
— Но той не може да убива — продължавам, — дори и ако от това зависи животът му. Това е специалното у него, затова Кметът толкова иска да го докопа. Той не е като тях. Веднъж уби един дивак и трябваше да видиш само как страдаше после! А сега те са го хванали…
Спирам, започвам да мигам бързо-бързо и да гледам в пода.
— Трябва да се измъкна от тук — казвам със стиснати зъби. — Не ставам за шпионка. Трябва да го намеря, трябва да стигна до кулата и да ги предупредя. Може те да ни изпратят помощ. На корабите има много совалки, които лесно ще дойдат до тук. Имаме оръжия…