Лицето на Мади е станало напрегнато, то винаги става такова, когато заговоря за тия неща.
— Дори не ни е позволено да излизаме.
— Не може непрекъснато да приемаш онова, което хората ти казват да правиш, Мади. Не може, особено, ако те грешат.
— А ти не можеш да се бориш с цяла армия сам-самичка — тя ме побутва нежно обратно по коридора и пак ми се усмихва. — Това не може да го стори дори великата и смела Виола Ийд.
— Правила съм го преди — казвам. — Двамата с него сме го правили.
Тя понижава глас:
— Ви…
— Изгубих родителите си — гласът ми дращи, — и няма начин да си ги върна. А сега изгубих и него. Но ако има възможност, ако има и най-малката възможност…
— Госпожа Койл няма да ти позволи — казва Мади и в гласа й се промъква нещо, което ме кара да вдигна очи.
— Но? — казвам.
Мади мълчи, продължаваме да вървим, докато стигаме до прозореца на коридора, който гледа към пътя, облян от слънцето. В едната посока преминават неколцина войници, в другата — каруца, натоварена с брашно и виолетово зърно. Шумът от града сам прилича на цяла армия.
Отначало не ми напомняше на никой от типовете Шум, които бях чувала дотогава, нещо като жужене, като метал, който стърже по метал. После стана страшно силен, сякаш хиляда мъже крещят едновременно, но то май и си е точно така, твърде силен и твърде объркан, за да може човек да различи отделните личности в тоталния рев.
Твърде силен, да може човек да различи едно момче.
— Може би положението не е толкова лошо, колкото ни се струва — гласът на Мади е бавен, претегля всяка дума, сякаш тя сама себе си подлага на някакъв изпит. — Искам да кажа, всичко в града ми изглежда мирно и тихо. Шумно, но мъжете, които ни носят храна, казаха, че магазините скоро се канят пак да отварят. Обзалагам се, че твоят Тод е някъде там и работи заедно с другите, жив и здрав, в безопасност и умира да се видите.
Не мога да разбера дали казва всичко това, защото го вярва, или защото се мъчи да накара мен да го повярвам. Изтривам си носа с ръкав.
— Може и да си права.
Тя ме гледа дълго-дълго, очевидно обмисля нещо, но не го казва. После се обръща към прозореца.
— Само чуй Шума — казва.
Освен госпожа Койл, в дома има още три лечителки. Госпожа Уегънър, кръгла, пълна жена, с бръчки и мустаци, госпожа Надари, която лекува рак, но я видях да затваря вратата зад гърба си само един-единствен път, и госпожа Лоусън, която лекува само деца, при това в един друг дом на изцелението, но която е пленничка в момента тук, защото при идването на Кмета била повикана за някаква консултация и сега не може да се върне при своите дечица и непрекъснато мисли за тях.
Има и още много помощнички, поне още десетина, освен Мади и Корин, но те двете са на най-голяма почит в дома, а може би и в цял Хейвън, защото се обучават при самата госпожа Койл. Останалите рядко ги виждам, освен когато ситнят по петите на някоя друга от лечителките със стетоскопи на шията, с развяващи се престилки, отправили се към някаква задача.
Истината всъщност е, че дните минават, в града се вършат някакви неща, но те се случват извън вратите на дома на изцелението, повечето от пациентките тук оздравяват, а нови не пристигат. Мади ми разказа, че всички мъже пациенти били отведени още през първата нощ, независимо дали можели да се движат сами, или не, а след пристигането на армията нови жени пациентки не са идвали, макар че нападението на вражеска армия изобщо не се отразява върху това дали хората боледуват, или не.
Госпожа Койл се тревожи от липсата на пациенти.
— Какво й остава, ако не може да лекува? — казва Корин и стяга каучуковата лента около ръката ми малко по-стегнато, отколкото ми се иска. — Преди тя управляваше всички домове на изцелението, не само този. Всички я познаваха, всички я уважаваха. За кратко беше дори председателка на градския Съвет.
Примигвам.
— Била е на власт?
— Преди години. Спри да се въртиш — после забива иглата в ръката ми доста силничко. — Винаги казва, че това да бъдеш водач, кара хората, които те обичат, да те намразват все повече с всеки изминал ден — поглежда ме в очите. — Аз също смятам така.
— Какво се е случило? — питам. — Защо тя вече няма влияние?