Усмихва се широко, когато забелязва как се мъча да прикрия колко ме отблъсква предложението му.
— Тод също ще присъства, разбира се — добавя.
Очите ми се разтварят широко. В гърдите ми се надига нова вълна, която изпълва очите ми със сълзи, разхълцвам се.
— Наистина ли?
— Наистина — отвръща той.
— Сериозно ли говориш?
— Съвсем сериозно — казва.
После разтваря ръце да ме прегърне.
11
Спасих ти живота
Тод
— Трябва да им сложим номера — казва Дейви, изнася от складовото помещение на манастира една тежка торба от зебло и шумно я захвърля на тревата. — Това е новата ни задача.
Настъпила е сутринта след вечерта, когато Кметът ми пожела честит рожден ден на патерица, първата сутрин, след като се заклех да я намеря.
Светът не се е променил и на косъм.
— Да им сложим номера ли? — питам и поглеждам към диваците, скупчени и взрени в нас в пълно, безсмислено мълчание. Защо ли лекът още не се е изчистил от организмите им? — Защо?
— Ти никога ли не слушаш какво говори татко? — отвръща Дейви, докато изнася и някакви инструменти. — Всеки трябва да си знае мястото. Освен това, все по някакъв начин трябва да следим добитъка, нали?
— Те не са животни, Дейви — казвам, но не особено разгорещено, защото вече сме се разправяли нееднократно по този въпрос. — Просто не са хора.
— Както и да е, кретенче — отвръща той, измъква от торбата чифт клещи и ги оставя в тревата. После пак бърка вътре. — Вземай — вика и ми подава шепа метални гривни, нанизани на тел. Аз ги поемам от ръката му.
И тогава осъзнавам какво държа.
— Не можем да направим това — казвам.
— О, ще го направим като стой, та гледай — казва Дейви и вади още един инструмент, който също отлично познавам.
Така маркирахме овцете в Прентистаун. Вземахме инструмента, който Дейви в момента държи, и на него слагахме металната гривна около крака на овцата. Инструментът съединява двата края на свободно прерязаната в средата гривна и я стяга, стяга я толкова силно, че тя се впива в кожата, толкова силно, че мястото веднага се инфектира. Металът на гривната обаче, е намазан с лекарство, което преборва инфекцията, но когато раната под гривната зарасне, заздравяващата кожа покрива метала и той се сраства с нея, става част от самото тяло.
Вдигам пак очи към диваците, които ни гледат в отговор.
Защото уловката се състои в това, че ако махнеш гривната, на нейно място остава рана, която никога не зараства. Ако свалиш гривната на овцата, от крака й започва да тече кръв, докато изтече всичката и овцата умре. Слагаш гривната и тя остава върху тялото завинаги, до края. Никога не може да бъде откъсната от него.
— Значи просто си мисли за тях като за овце — вика Дейви, изправя се с инструмента в ръка и поглежда диваците. — Подредете се!
— Ще караме поред — продължава, размахвайки клещите за маркиране в едната си ръка, а пистолета в другата. Войниците на зида държат пушките си насочени към тълпата. — След като получите номера си, се нареждате ето там и не мърдате, ясно ли е?
Изглежда им е ясно.
Ето го и същинския проблем, сещате ли се?
Диваците разбират много повече от овцете.
Свеждам поглед към металните гривни, които държа.
— Дейви, това е просто…
— Давай да вършим работа, кретенче — отвръща той нетърпеливо. — Днеска трябва да сме оправили поне двеста парчета.
Преглъщам. Първият дивак на опашката също гледа гривните. Мисля, че е женска, понякога това се познава по цвета на лишеите, които растат по телата им вместо дрехи. По-ниска е от нормалното, от нормалното за дивак искам да кажа. Има горе-долу моя ръст, ако не и по-ниска.
А после се замислям: ако откажа да го сторя, ако аз не бъда онзи, който ги маркира, то със задачата ще се заеме друг, на когото няма да му пука колко ги боли. По-добре е за тях да го прави някой, който го е грижа. По-добре да съм аз, а не Дейви.
Нали така?
(нали така?)
— Просто увивай ш… гривна около ръката им, щото нямам намерение да вися тука цялата ш… сутрин — обажда се Дейви.
С жест показвам на женската да протегне ръка. Тя се подчинява, гледа ме немигащо право в очите. Пак преглъщам. Откачам първата гривна, на нея е изписан номер 0001. Женската ме гледа, все така не мига.
Хващам протегнатата й ръка.
Плътта й е топла, по-топла, отколкото очаквам, защото всички диваци изглеждат толкова бели и хладни.