Емил Глук бил незабавно арестуван. Нищо не могло да го спаси. Преки улики нямало, обвинили го въз основа на свидетелски показания, скалъпени от оукландската полиция. Няма съмнение, че по-голямата част от показанията били просто изфабрикувани. Показанията на капитан Шехан се оказали явно лъжесвидетелство и едва доста по-късно било доказано, че същата нощ „свидетелят“ не само не бил близо до местопрестъплението, но изобщо не бил в града, бил в някакво заведение по пътя за Сан Леандро.
Нещастният Глук бил осъден на доживотен затвор в Сен Куентин, но вестниците и обществеността смятали присъдата за съдебна грешка и настоявали за смъртно наказание.
Глук бил настанен в затвора Сен Куентин на 17 април 1929 г. Тогава бил на 34 години. Цели три години и половина (по-голямата част от времето в единична килия) му били предоставени за размисъл над човешката несправедливост. Именно в този период ожесточението му достигнало върха си и той възненавидял целия човешки род. През същия период направил още три неща: написал знаменития си трактат „За човешката етика“, забележителната брошура „Разумният престъпник“ и разработил ужасния си, чудовищен план за отмъщение. Едно събитие, което му се случило още докато работел в работилницата си, му подсказало идеята за уникалното оръдие на отмъщението. Както пише самият Глук в показанията си, по време на престоя си в затвора разработил теоретически всеки детайл на прибора си и, веднъж излязъл на свобода, можел веднага да пристъпи към отмъщение.
Освобождаването му предизвикало сензация. Но и то било престъпно удължено от бездушното бюрократично разтакаване, обичайно за това време. През нощта на 1 февруари 1932 г. по време на опит за грабеж на жител на Пиемонтските хълмове бил смъртно ранен бандитът Тим Хесуел. Живял още три дни и през това време не само си признал убийството на Айрин Текли, но дал и убедителни доказателства за престъплението си. Посочил своя съучастник, затворника от фолсъмския затвор Бърт Деникър, който умирал от туберкулоза, и онзи също си признал. Днес дори не можем да си представим бъркотията и разтакаването в съдопроизводството преди едно поколение. Доказателствата за невинността на Емил Глук били представени през февруари, а от затвора бил освободен едва през октомври. Несправедливо осъден, още осем месеца бил принуден да изтърпява незаслуженото наказание. Това ни най-малко не спомогнало за разведряване на духа му и ние лесно можем да си представим колко горчилка се натрупала в душата му за тези ужасни осем месеца.
Глук излязъл на свобода през есента на 1932 г. и отново името му се появило на първите страници на вестниците. Вместо да изразят съжаление по повод станалото недоразумение, вестниците в търсене на сензация продължили да го преследват. Вестникът „Сан Франсиско интелиджънсър“ стигнал още по-далеч. Редакторът му Джон Хартуел измислил остроумна версия, в която се игнорирали самопризнанията на двамата престъпници и се правел опит да се докаже, че в крайна сметка виновникът за убийството на Айрин Текли е Глук. Хартуел умрял. Умрял и Шербърн, а полицаят Филипс бил ранен в крака и уволнен от окландската полиция.
Убийството на Хартуел дълго останало неразрешима загадка. Той бил сам в кабинета си. Пистолетните изстрели били чути от разсилния. Той се втурнал в стаята и видял в креслото умиращия Хартуел. Полицията дълго си блъскала главата по какъв начин собственият му пистолет, намиращ се в заключеното чекмедже на бюрото, изведнъж е започнал да стреля. Куршумите пробили чекмеджето и надупчили редактора. Полицията отхвърлила версията за самоубийство, мисълта за убийство била сметната за абсурдна и отговорността за произшествието паднала върху компанията производителка на патрони „Еврика“. Полицаите смятали, че са произведени спонтанни изстрели и химиците на компанията трябвало да берат страх по време на следствието. Но полицията не знаела, че стая 633 в къщата срещу редакцията била наета от Емил Глук, който бил там по същото време, когато се разнесли мистериозните изстрели от пистолета на Хартуел.
Тогава никой не видял връзка между смъртта на Хартуел и смъртта на Уилям Шербърн. Шербърн все още живеел в къщата, която построил за Айрин Текли, и една сутрин през януари на 1933 г. бил намерен мъртъв. Следствието установило самоубийство, тъй като Шербърн бил застрелян със собствения си пистолет. Същата нощ станало още едно интересно събитие. На тротоара пред дома на Шербърн бил прострелян полицаят Филипс. Той допълзял до полицейския телефон на ъгъла и извикал „Бърза помощ“. Полицаят твърдял, че някой зад него е стрелял в крака му. Кракът бил раздробен от три куршума 38 калибър и се наложило да бъде ампутиран.