Выбрать главу

Рано пролетта на 1940 г. Глук унищожи корабостроителницата на остров Меър. От стаята си във Валиехо той изпратил електромагнитен лъч през пролива по посока на острова. Отначало го насочил към линейния кораб „Мериленд“. Корабът стоял в дока до минния склад. На предната му палуба била издигната временно дървена платформа, върху която се намирали повече от сто мини. Били предназначени за отбраната на Златните врати. Всяка от тях можела да унищожи десетина линейни кораба. Разрушенията били ужасни. Но това било само увертюра. Глук насочил лъча по крайбрежието на остров Меър и взривил пет торпедни катера, склада за снаряди и голям арсенал на източния край на острова. Местейки лъча на запад, по пътя закачил няколко склада, намиращи се на хълмовете във вътрешността на острова, взривил три крайцера и линейните кораби „Орегон“, „Делауер“, „Ню Хемпшир“ и „Флорида“, последният от които току-що бил влязъл в сухия док и този великолепен док бил унищожен заедно с кораба.

Ужасната катастрофа потресе цялата страна. Но тя дори не може да се сравни с това, което последва. През ранната есен на същата година Емил Глук помете от лицето на земята всичко, което се намираше по атлантическото крайбрежие от Мейн до Флорида. Фортовете, бреговите отбранителни съоръжения от всякакъв род, складовете за мини, торпеда и други боеприпаси литнаха във въздуха. Три месеца по-късно, в средата на зимата, със също такъв зашеметяващ удар опустоши северното крайбрежие на Средиземно море от Гибралтар до Гърция.

Всички страни бяха обхванати от страх. Никой не се съмняваше, че тези разрушения са дело на човешки ръце, но поради безпристрастието на Емил Глук беше ясно, че разрушителната работа не се води от една определена страна. Очевидно беше само едно: който и да стоеше зад тези действия, той представляваше заплаха за целия свят. Нито една страна не можеше да се смята защитена от разрушения. Никакви отбранителни мерки не можеха да бъдат взети срещу тайнствения и всемогъщ враг. Оръжията за водене на война бяха безполезни; малко е да се каже безполезни — да ги имаш, означаваше да бъдеш изложен на опасност. За една година беше прекратено производството на барут, а всички войници и моряци бяха отзовани от военните укрепления и корабите. На съвещанието на страните, състояло се по това време в Хага, дори започнаха сериозни обсъждания на въпроса за всеобщо разоръжаване.

В този момент сътрудникът на секретната служба на Съединените щати Сайлъс Бенърмен арестува Емил Глук и се прослави в цял свят. Отначало му се подигравали, но той така добре подготвил работата, че за няколко седмици убедил във виновността на Глук и най-закоравелите скептици. Но Бенърмен така и не могъл да обясни даже на себе си защо изведнъж решил, че Глук е замесен в жестоките престъпления. Вярно, изпълнявал във Валиехо секретна правителствена задача и бил там по време на взрива на остров Меър, вярно е и това, че виждал по улиците на града Емил Глук, когото му посочили като подозрителен чудак, но тогава не му направил никакво впечатление. Едва по време на отпуска си в Скалистите планини, четейки съобщенията за разрушения но атлантическото крайбрежие, Бенърмен изведнъж си спомнил за професора. Веднага му минало през ума, че има някаква връзка между Глук и разрушенията. Това било само хипотеза, но тя се оказала достатъчен повод за размисъл. Велико нещо е създаването на хипотези, които сами по себе си са продукт на подсъзнателната работа на ума. Това явление е така необяснимо, както е необяснимо например внезапното озарение, довело Нютон до откриването на закона за земното притегляне.

Останалото било лесно. „Къде е бил Глук, когато по атлантическото крайбрежие премина ураганът от разрушения?“ — се запитал Бенърмен. По негова молба му било поверено разследването на този случай. Той веднага установил, че през ранната есен на 1940 г. Глук пътешествал по атлантическото крайбрежие. Установил също така, че по време на епидемията от самонаранявания сред полицаите е бил в Ню Йорк. „А къде е Глук сега?“ — продължавал да се пита Бенърмен. И сякаш в отговор на този въпрос започнали да пристигат съобщения за масови разрушения по Средиземноморието.

Бенърмен знаел, че преди месец Глук е заминал за Европа. Дори не се наложило инспекторът да отпътува. Съпоставяйки телеграфните съобщения за разрушения и сведенията, предоставяни от сътрудничещите му европейски секретни служби, Бенърмен проследил пътя на Глук по цялото Средиземноморие и установил, че всеки път пристигането му на ново място съвпада по време с поредния взрив на брегови укрепления и военни кораби. Също така изяснил, че Глук току-що е отплувал с лайнера „Плутоник“ на компанията „Грийн стар“ за Съединените щати.