За Бенърмен всичко било ясно, оставало до пристигането на Глук да се доуточнят някои детайли. В това му помогнал Джордж Браун, специалист от радиокомпанията „Ууд систем“. Когато „Плутоник“ се показал на траверса на Сенди Хук, към него се приближил военен катер. Бенърмен се качил на борда и арестувал Емил Глук.
После се състоя съдът. Глук призна всичко. Давайки показания, той изрази съжаление единствено за това, че е действал прекалено бавно. Той каза, че ако можел да си представи своето бъдещо арестуване, би се постарал и разрушенията да бъдат хиляди пъти повече.
Глук умря и отнесе със себе си в гроба своята тайна, макар че, както стана известно, представители на френското правителство успели да се доберат до него и му предложили един милиард франка за изобретението му, което се съдържало в това, че можел да създава мощно насочено електромагнитно излъчване. „Какво? — попитал Глук. — Да ви го продам, за да ви дам възможност да поробите и угнетявате бедното човечество? Няма да стане!“
И въпреки че военните министерства на всички страни продължиха търсенията в своите секретни лаборатории, така и не успяха да разкрият тайната на изобретението на Глук.
Емил Глук беше екзекутиран на 4 декември 1941 г. на четиридесет и шест годишна възраст. Така завърши живота си най-нещастният гений на света, човекът с колосален интелект, чиито огромни способности вместо да бъдат използвани за добри дела, са получили такова извратено развитие, че притежателят им е станал най-удивителният от всички престъпници.
Из книгата на мистър А. Г. Бърнсайд „Оригинални престъпници“, публикува се с разрешение на издателството „Холидей и Уитсанд“