Беше станал император на галактиката и не можеше да се движи достатъчно бързо.
Колкото и късно да си беше легнал предишната вечер, винаги беше буден в шест сутринта. Вече не разполагаше с два часа за физически упражнения, затова се отдаваше на един час интензивна тренировка всеки път щом имаше възможност. После, докато закусваше припряно, атакуваше някаква задача — прослушваше получени съобщения, изпращаше инструкции до далечни провинции, уговаряше срещите за деня. Четеше доклади от съветниците си, докато машините се грижеха за външния му вид, преди да се появи пред двора, или правеше записи, които щяха да бъдат разпространени в най-далечните кътчета на империята, за да успокоят хората, че техният нов император не е луд, както го изкарваха слуховете.
Следваха часове на боричкане с Високопочитаемите, които до един се опитваха да изкопчат нещо от него, със съюзниците от Лумина, които му бяха помогнали и до един се мъчеха незабавно да получат отстъпки за своята планета и не искаха да чакат. Освен това вмъкваше в програмата си и тези светски събития, в които участваше не за удоволствие, а с практически цели — събития, които уж трябваше да са забавни, но представляваха стратегически маневри в отношенията на Тирус с новия му двор.
Вземаше си от всички предложени наркотици, вместо да обижда предлагащите с отказа си и ако се налагаше, дискретно протягаше ръка към някое медицинско ботче, за да ги отстрани от системата му… без предлагащият да разбере. Бдителният му поглед винаги беше прикован върху хората, с които говореше, и мълчаливо преценяваше чувствата им, знанията им, верността им. И през цялото това време на лицето му грееше обезоръжаващо усмивка, сякаш беше само глуповат, суетен Високопочитаем, който се наслаждава на приятната поквара наоколо.
Подмазвачите, които търсеха благосклонността му, го следваха навсякъде. Най-различни Високопочитаеми му пращаха стотици послания и покани всеки ден и винаги се стремяха към среща, към разговор, към изпълняване на обещания, за които твърдяха, че са получили от предшественика му, или пък споменаваха за дългове, направени от Рандевалд от името на цялата фамилия Домитриан.
Скоро Тирус не можеше да се упражнява на спокойствие в единствения час, който си позволяваше да отдели за това. Високопочитаемите не обичаха физическите усилия и предпочитаха да се сдобиват с мускули с помощта на ботчета, отколкото с каквито и да било упражнения, но сега изведнъж цял куп техни представители откриха, че обожават физическите тренировки. За тях стероидите и амфетамините се превърнаха в предпочитан наркотик и всеки Високопочитаем или Високопочитаема се мъчеше да създаде на кораба си стая за упражнения с по-добра гравитация от всички останали. Търговията с ленти за намаляване на гравитацията също процъфтяваше, с което тези стаи за упражнения се обезсмисляха.
Бях благодарна, че Тирус ми даде Хера, защото така можех до голяма степен да избягвам тази объркана и хаотична дейност, която кипеше из целия двор, и все пак подаръкът на практика ни беше разделил в момент, в който в отношенията ни имаше несигурност. В кратките минути, които успявахме да откраднем, за да бъдем заедно, вече я нямаше онази стара фамилиарност и интимност. Сякаш бяхме непознати, свързани от обща кауза, и безсилието, изписано на лицето му, ми подсказваше, че също като мен и той не знае какво да прави… Но вниманието му беше прекалено погълнато от какви ли не неща и Тирус не можеше да се заеме с разрешаването на дилемата със скиптъра.
Сега тичах с него по залесената пътека, която се простираше на долната палуба на Валор Новус през този кратък час за упражнения сутринта. Обикновено Тирус редуваше спринт и бавно бягане, но днес го гонеха такива тълпи, че бе предпочел спринта. Дори и тези Високопочитаеми, които злоупотребяваха със стероиди, не можеха да ни настигнат — още не, — затова бягането ни предложи рядка възможност да останем насаме… Макар от бързината, с която тичахме, Тирус да беше толкова задъхан, че почти не можеше да продума.
Колкото до мен, аз се чувствах съвсем отпусната. Затова му разказах всичко, което бях научила от Фустиан.
Тирус ме изслуша, без да каже нищо. Само дишаше накъсано. Сега този ужасен скиптър висеше на гърба му в калъф с кръстосани ремъци. През първата година от царуването на императора скиптърът го придружаваше навсякъде, дори тук. Колкото и безполезен да беше.
Тирус позабави крачка и сенатор Фон Локлейт се появи зад нас, в полезрението ни. Тирус стисна зъби и пак се втурна напред с максимална бързина. Без усилие го настигнах и двамата останахме далеч пред Локлейт.