Императрица!
Не, не сте прочели неправилно. Самият аз не мога дори да си го представя.
Едно изчадие, един подчовек, едно чудовище — да стане наша императрица!
Всички слухове открай време твърдяха, че младият Тирус е луд. А после се разнесоха други слухове: че през цялото време се е преструвал на такъв, за да се спаси от зложелателството на собственото си семейство. Е, добре, боя се, че все пак е луд! Със сигурност е луд! Всички знаем какви са изчадията!
Те не са хора. Немезида дан Империан не е човек. Тя е генетично програмирано чудовище. Беше създадена така, че само да прилича на човек. Но не е човек! Изчадията са по-бързи, по-силни и по-жестоки от нас и единствената им функция е да защитават господаря си. Знаем го със сигурност. Трябваше да убият Немезида още в мига, в който се разкри, че не е Сидония фон Империан, господарката ѝ, а самозванка, която се преструва на нея.
Цялото последвало насилие… Смъртта на вашата обична Елантра, убийството на нашия император, а сега и това…
Не можем да го търпим! Не можем да допуснем това да продължава!
Останах ужасен. Отказах да помажа императора, ако продължи да държи до себе си това създание с намерението да го направи императрица. Ако загубя поста си — което изглежда много вероятно, — ще бъде само по една причина: защото заявих позицията си от ваше име. Когато отказах, императорът се обърна към мен с безкрайна дързост: заяви ми, че започвала нова ера и от мен вече нямало нужда. През целия си живот съм съветвал членовете на фамилията Домитриан, а това копеле на някакъв Излишен си позволява да ми говори по този начин! А после той прегърна Немезида и я целуна пред ужасените ни погледи.
Не знам как да сложа край на това. Не знам как да действам. Затова ви умолявам да ми помогнете. Император Тирус фон Домитриан възнамерява да се ожени за Немезида дан Империан. Дан! Подчовек. Сигурно е луд, щом изобщо му е хрумнала подобна мисъл.
Знам, че братовчедка му Девини получи ужасно мозъчно увреждане, но тя е единственият жив потомък на династията Домитриан, който може да заеме мястото на Тирус. Умолявам ви, сенатор Фон Пасус, на когото принадлежат най-обширните територии в тази империя: застанете срещу този нов император. Трябва да го накарате да прогледне или да го замените с друг император, който не се подиграва с Живия космос. Ако не пожелае да промени посоката си на действие и естествено — да ме възстанови на поста ми като първосвещеник, трябва да бъде заменен с друг Домитриан, готов да го стори.
И преди да си помислите, че ви предлагам нещо плашещо, нека ви кажа следното: Тирус няма моята благословия. Няма благословията и на останалата част от свещениците на нашата вяра. Вие, сенаторе, знаете какво означава това! Тирус е умно момче, но покойният император го избра за Първи престолонаследник единствено заради вътрешните напрежения във фамилията Домитриан. Не си направи труда да го образова, да го научи на всички тези неща, които трябва да знае един престолонаследник.
Тирус фон Домитриан няма никаква представа колко слаба е позицията му.
Сега е времето да нанесем удар.
1.
Някой ми беше дал отрова. Разбрах го още от първата глътка.
Този човек щеше да умре.
Огледах претъпканата приемна с надеждата да зърна обречения глупак, решил да отрови едно изчадие. Това не беше първото покушение срещу живота ми в напрегнатите дни след коронацията на Тирус. Младият Високопочитаем Остерлиц, който ме нападна неочаквано и се опита да ме прободе. Бях така озадачена, че изтърпях непохватните му опити в продължение на няколко секунди.
Стори ми се препоръчително да проявя дипломатичност, затова му дадох шанс.
— Веднага спрете — казах му, като отбягнах удара, а после и следващия опит.
Той само оголи зъби и се хвърли към мен. Заобиколих го и закачих глезена му с моя. Той загуби равновесие и падна. Изкрещя и се опита да се надигне, затова го ритнах по главата и му разбих черепа.
Изминаха няколко дни преди следващото покушение — от една фанатична нископоставена свещеничка. Тя издаде намеренията си, като изкрещя „Изчадие!“ секунда преди да се опита да ме дръпне към люка, за да хвърли и двете ни през него.
Изтръгнах се от хватката ѝ, отблъснах я и я бутнах през отвора. Металните врати се затвориха след нея — очевидно беше заложила предварително някакъв автоматичен таймер — и аз срещнах погледа ѝ в онази частица от секундата, преди вратата към космическото пространство да се отвори зад нея и да я изтласка в мрака.