Реших да изпробвам дали краката ще издържат тежестта ми. Тирус се приближи към мен и ме улови за лакътя, докато аз се мъчех да запазя равновесие там, до леглото. Думите се преплитаха в гърлото ми. Беше ми трудно да погледна към него, защото мисълта, че той ме… цени заради това качество, беше толкова странна.
Сега обаче разбрах едно — какво се крие зад трескавия порой от задачи, изпълнили всеки час от живота му от коронацията насам, зад безмилостната взискателност, която го тласкаше да преследва целите си. Той открай време беше възнамерявал да оправдае самото си съществуване до този момент с действията, които щеше да предприеме, след като се сдобие с върховната власт. Сърцето ми се изпълни с нежност — той не биваше да изпитва такава потребност само защото бе останал жив. Ако на мое място беше Сидония, тя щеше да знае какво да каже.
Аз обаче успях да изрека само следното:
— Спри да ме лъжеш и аз ще спра да ти давам поводи за това.
— Разбрахме се — усмихна се Тирус.
Едва сега погледът ми се спря на прозореца и аз трепнах от изненада, когато видях, че се намираме в хиперпространството.
— Къде отиваме?
Тирус погледна към бездната и лицето му помръкна.
— Докато ти беше в безсъзнание, Пасус ме заобиколи и отправи молба за ръката на Девини пряко към Сената. Затова се опитах да забавя последствията, като предложих лично да се заема с преговорите за брака им. Ще се срещнем с него на Лумина.
На лицето ми се изписа такова смайване, че Тирус добави:
— Това така и така е добър предлог да отида там и да изпълня своята част от сделката с луминарите. Дължа им технология, а освен това им обещах независимост. Това е възможност да се измъкна от ситуацията, ако изиграя правилно картите си.
Сграбчих го за туниката и платът се набра в ръката ми.
— Не можеш да го направиш! Тирус, не можеш да се съгласиш с това, нито можеш да допуснеш да се случи! Той ще се ожени за нея и тогава със сигурност ще намери начин да те убие.
— Знам — съгласи се Тирус и покри свития ми напрегнат юмрук със своята по-голяма ръка. — Той наистина вярва, че съм толкова млад и неопитен, че не виждам целите му, колкото и да са очевидни. Засега трябва да си придам вид, че отстъпвам под натиска, в противен случай ще ме накарат със сила.
Пуснах го.
— Знам, че това е още една причина да не ми кажеш, че си пощадил Мъка и Риск. Знаел си, че ще искам да ги убиеш, защото представляват заплаха за теб. Пасус е заплаха и за двама ни. Не можеш да очакваш да стоя кротко и да гледам как ти окачва примката на врата!
— Напротив, точно това очаквам — отговори Тирус и в гласа му се появи стоманена нотка, — защото аз ще се справя с тази ситуация, Немезида. Искаш от мен да спра да лъжа, а аз искам от теб да спреш да ми даваш причини да лъжа. Не нарушавай едностранно споразумението ни.
— Вече загубих Сидония. Ако допусна и ти да умреш…
Той ме взе в обятията си.
— Любов моя, аз съм извънредно труден за убиване. Нямам никакво намерение да го допусна. Възнамерявам да спра Пасус. А и има… има един начин, по който братовчедка ми никога няма да представлява заплаха за нас.
— Не виждам какъв може да е този начин, щом не искаш да я убиваме.
— Няма да я убиваме. Но почти.
8.
Тирус знаеше, че не можем да отидем на територията на Пасус само с нашия кораб, затова беше мобилизирал всички кораби на династията Домитриан освен един да ни придружат. Както винаги, Високопочитаемите го следваха. Тирус знаеше, че не бива да ги обижда открито, като им нареди да стоят настрана от него по време на пътуването. Вместо това снабдил с припаси и персонал всички космически кораби освен Тигрис, така че Високопочитаемите, които напирали да го придружат, си оставили отворена вратичка и се помъчили да си запазят места на всички кораби освен на Тигрис с надеждата да се озоват на един и същ кораб с императора. После Тирус ме преместил на Тигрис. Заради сведения до минимум персонал никой не очаквал, че ще отидем там. Ето как Тирус беше успял да ни осигури спокойствие в хиперпространството. Бяхме съвсем сами с изключение на Девини, която нямаше да ни безпокои. Докато аз се възстановявах от фрактурата на гръбначния стълб, Тирус направи нещо, което си позволяваше много рядко — проспа почти целия първи ден, за да се възстанови след първите няколко седмици от управлението на галактиката.