Погледнах към ивицата светлина. Знаех, че я гледаме от безопасно разстояние, че можем да си тръгнем. Опитах се да си представя как я виждам изпод небето на някоя планета, но мозъкът ми просто не можа да възприеме тази идея.
— Много ли беше страшно? — попитах и веднага съжалих. Разбира се, че е било страшно да живееш някъде, а после да знаеш, че това място вече го няма.
— Това беше много важен момент за мен — отговори Тирус. — Преди бях готов сам да си одера кожата, стига да означаваше, че мога да се откажа от семейството си. Майка ми беше мъртва и аз не можех да избягам от това, което съм. Но тази планета ми показа какво наистина означава да бъдеш Домитриан: реших, че никога няма да допусна да се превърна в жертва на обстоятелствата. Че ще ги променя така, както аз искам, стига само да оцелея достатъчно дълго, за да го сторя. Че един ден ще имам силата да направя онова, за което не стигнаха силите на цяла планета Излишни, и ще поправя това небе.
Той вдиша дълбоко и издиша. Светлината на лошото пространство обливаше лицето му и придаваше суровост на чертите му. В този миг ми се стори, че деветнайсетгодишното момче изчезва и на негово място се появява императорът, който се обърна с гръб към прозореца и каза:
— И така ето че пристигнахме. Да започваме!
9.
Фамилията Домитриан имаше два клона, и двата буквално унищожени от Сигна Домитриан в задачата ѝ да осигури трона на любимото си дете.
Гербът с шест звезди принадлежеше на императорския клон на династията Домитриан. Всички те произхождаха от императрица Асиндра фон Домитриан. Другото разклонение на рода, нецарстващите Домитриан, бяха предците на Сигна и техният герб беше черната дупка. Те произхождаха от чичото на Асиндра, император Амон фон Домитриан.
По време на властването си Амон решил, че Сенатът го дразни, и разработил хитра схема да го контролира: сипал на всички сенатори почти неизвестна отрова, наречена Гибелта на бдителните. Само той притежавал противоотровата, която трябвало да се взема редовно, за да държи смъртта на разстояние. Години наред сенаторите гласували и действали така, както искал той, за да си заслужат противоотровата.
Но накрая се случил инцидент, който се оказал фатален за Амон.
Космическият кораб с противоотровата претърпял някаква странна злополука и императорът останал без противоотрова. Сенаторите започнали да умират един след друг. Амон се опитал да избяга, но не успял да се измъкне. Свалили го от власт и изключили всичките му потомци от престолонаследието.
Сега Тирус, потомък и на черната дупка, и на шестте звезди, мислеше за същата тази отрова, която бе причинила падението на Амон.
— Нарича се Гибелта на бдителните. Изобщо не трябваше да знам, че баба ми я притежава, но я наблюдавах толкова внимателно, че нямаше как да не го забележа — обясни той с безстрастен тон, ала аз знаех, че под тази спокойна маска бушува море от болка. Тирус ненавиждаше от дън душа мисълта да убива роднините си, както беше сторила баба му. — По-лесно се намира противоотровата. Ако Пасус не знае, че има нужда от нея, няма да успее да си я набави навреме, ако решим… ако решим, че е време Девини да умре. Дотогава мога да продължа да ѝ давам противоотровата, стига тя да е близо до мен и той да ми съдейства. А после, ако Пасус ни предаде, ако се опита да вдигне бунт от нейно име и да узурпира трона…
Нямаше нужда да казва нищо повече.
Щеше да остави Девини да умре.
— Това е чудесен компромис, Тирус — уверих го и сключих пръсти около ръката му, — както и около отровата. — Не е убийство.
— Напротив, убийство е — възрази той и ме погледна.
— Не, не е! Ти ще я пощадиш дотолкова, доколкото можеш. Сега всичко ще зависи от Пасус и Девини ще плати цената само ако той тръгне срещу теб.
— Ще тръгне срещу мен, Немезида. Знаеш, че е така. Помисли си само: той ми съобщи, че е готов да не ти обявява вендета, само и само да стане съпруг на Първата престолонаследница. Това какво ти говори?
— Че е лъжец и е готов да чака, преди да си отмъсти?
— Или че амбицията му е толкова силна, че заради нея може да прости неща, които иначе в никакъв случай не би простил. И че такава амбиция не може да се задоволи с второто място в тази империя.
— Знам, че Девини ти е роднина — настоях аз, — но все пак става дума само за един живот.
— Само за един живот. А утре ще бъде още един. И още един, и толкова много пъти само по един… Кога тези животи ще станат прекалено много?