— Което ни връща към условията на живот! Сенаторе, те ще разработят тези условия, защото така постъпват човешките същества, когато виждат, че другите имат толкова много, и чувстват, че самите те са преднамерено лишавани от него. Живеем във вселена, чиито граници са буквално безкрайни. Няма никаква причина който и да било в тази империя да познава нуждата. Ако отстраним причината да насочат тези оръжия срещу нас, това няма да се случи.
Пасус се засмя — неприличен изблик на искрен смях, от който изпитах желание да скоча долу в стаята и да го ударя. Той обаче млъкна и каза почти подигравателно:
— Бях започнал да се възхищавам на интелигентността ви, сега обаче вие ми напомнихте, че си имам работа с дете. Те ще насочат тези оръжия срещу нас, защото ни мразят и винаги са ни мразили. Техните потомци ще мразят нашите потомци, така както техните предци са мразили нашите предци, защото дори ако паднем толкова ниско под тях, че да ни стъпчат с краката си, те ще помнят, че някога сме били по-високопоставени. Това, което предлагате, Тирус, ще доведе до ситуацията ние, Високопочитаемите — а вие може и да сте копеле на един Излишен, но въпреки това сте Високопочитаем, — да бъдем смазани от тях. И всичко това в името на смазването на една заплаха „от жизнено значение“, която е „от жизнено значение“ само за планетяните, които не могат да отлетят и да се спасят от нея.
Стори ми се странно как Пасус изобщо не се замисля за тези планетяни. Не изпитваше и капка съжаление към тези, които, както ми беше описал Тирус, щяха да бъдат приковани под небето и безпомощно да гледат как гибелта нараства и нараства, преди да ги смаже.
— С вас не може да се говори разумно по този въпрос — каза Тирус със странен тон. — Никога няма да постигнем съгласие във възгледите си.
— О, не си правете прибързани изводи. Може би трябва да си починем малко? Тирус, трябва да призная, че много ме впечатлихте. Не само с тези… мечти и идеали, които сте таили в сърцето си и по някакъв начин сте успели да опазите в тайна, а и как сте успели да заблудите всички ни какъв сте всъщност. Ако съдбата беше приела друг обрат, децата, които щеше да ви роди моята Елантра, може би щяха да завладеят цялата вселена.
— Не знам дали това ще има значение за вас — каза тихо Тирус, — но съжалявам за загубата ви.
— От устата на мъжа, който ще се ожени за нейната убийца — отговори Пасус, — няма особено значение, но все пак ви благодаря.
11.
Двете с Невени останахме в тъмната шахта и изчакахме, докато възцарилата се тишина продължи цяла минута, преди да пропълзим обратно по хлъзгавата метална повърхност и да се върнем там, откъдето бяхме тръгнали.
— Ти дали… — започнах и млъкнах.
— Какво?
— Просто… Ти разбираш от такива неща повече от мен. Как мислиш, добре ли мина?
За един дълъг миг Невени не каза нищо.
— Мисля, че ако този брак се осъществи, Тирус трябва да проверява всяка своя хапка за отрова.
— Разбира се.
— Не знам, Немезида! — засмя се тя немощно. — Никога досега не съм си имала работа с галактически политики. Радвам се, че никога няма да ми се наложи. — Подмина изхода.
Завъртях се на обратно и видях как Невени опипва металната шахта. След секунда намери пантата. Металното отделение се изпълни със светлина и Невени надзърна надолу.
— Мисля, че не можем да скочим оттук. Много е високо.
— Не е — отвърнах, хвърлих се надолу и се приземих меко на пода. Протегнах ръце. — Имай ми доверие?
— Ъъъ… Сигурна ли си, че можеш да ме хванеш?
— Да — отговорих и когато тя все пак се поколеба, добавих: — Няма да допусна да си строшиш краката, обещавам. Ти май не разбираш колко съм силна.
— Има само един начин да разбера — измърмори Невени и се пусна, а аз я хванах без усилия и я сложих да стъпи на пода.
За миг двете останахме загледани една в друга, преди тя да попита:
— Гладна ли си?
Кимнах, изненадана от въпроса.
— Ела. Ще те науча да ядеш печена змия. Отвратителна е.
— Защо тогава я ядете?
— Защото е много приятно отвратителна.
Тя се обърна и тръгна, просто предполагайки, че ще я последвам, така както някога в Хризантемиума винаги ходехме заедно по нови места. През тялото ми премина неочаквана тръпка на удоволствие… Затова я последвах.