Сега двамата седяхме заедно в огромната нефритена зала, която Сигна смяташе да превърне в булевард за разходки и пазаруване, но така и не доживя да го стори. Затова там имаше бълбукащ фонтан, подхранващ поток, който лъкатушеше през градина от бронзови дървета и растения.
Двамата с Тирус седяхме сами в центъра на този огромен пуст булевард с кънтящо ехо. Тирус бръкна в ножницата на кръста си и извади пръчка от паладий. Едно перване с пръстите, и краят ѝ се превърна в шест остри шипа.
Императорският скиптър. Понякога виждах как Тирус се взира в него със странно напрежение — не беше спрял да го прави от коронацията си насам. Скиптърът приличаше на декоративна пръчка, но всъщност представляваше могъщо оръдие. Това беше инструментът, който превръщаше Домитриан в най-изтъкнатото семейство в галактиката.
— Какво всъщност представлява? — попитах най-накрая аз.
Тирус ме погледна неохотно.
— Предполагам, че знаеш какво е това?
Кимнах и той продължи:
— Получих го така, както всички други императори преди мен. Чичо ми умря. Аз се възкачих на трона. — Той вдигна длан и я прокара по шестте шипа. — Пронизаха кожата ми с тях, за да проверят кръвта ми. Регистрираха ме като Домитриан и този скиптър стана мой. Когато го получих, целият Хризантемиум стана мой. Всяка машина в него премина под моя контрол.
Не просто всяка машина в Хризантемиума. Всяка машина на разстояние няколко светлинни години и дори някои, които се намираха още по-далеч в империята. Императорът ги контролираше всичките. Това беше причината Домитриан да са императорското семейство.
— Не всички Домитриан притежават умения за това — продължи Тирус. — Прабаба ми Асиндра можеше да дава заповеди на машините наоколо само с мисъл, но чичо ми… Той беше тромав. Налагаше му се да прави жестове с ръка. Да изрича гласно заповедите си. Бях сигурен, че ще се справя по-добре.
Все още не го бях виждала да го използва.
— И как върви?
Тирус ме погледна.
— Немезида — каза той много тихо, — не мога да го накарам да направи абсолютно нищо.
Аз го изгледах смаяно. После промълвих:
— Какво?
Той вдигна рамене и се обърна към въздуха:
— Трябва ми ботче по сигурността.
Зачакахме.
Нищо.
— О! — прошепнах аз.
— Опитах се да не издавам това пред хората, докато не разбера как става — обърна се той към мен. — Това е много голям проблем, Немезида. Този скиптър не е свързан само с контрола над машините. Той обединява Хризантемиума. Точно затова две хиляди отделни кораба са съединени в една голяма суперструктура. — Тирус стисна скиптъра в юмрук. — Ето защо една мъничка нестабилност в структурата може да доведе до катастрофа в Голямата хелиосфера. Единствените ремонтни ботчета, които се мобилизираха да поправят пробива, бяха тези на борда на кораба, не онези, които се намираха на други кораби. Този пробив имаше нужда от сто ремонтни ботчета, а не от една шепа.
— Точно това се е случило и днес — предположих аз. — И затова медицинските ботчета дойдоха само след като ти нареди да ги повикат.
Той кимна.
— Не мога да контролирам нито една от тези машини и в този момент се намираме в кораб сред две хиляди отделни кораба, които не са свързани с нищо помежду си. Няма мрежа, която да усеща потенциални проблеми за отстраняване, и да праща ремонтните ботчета на най-важните места. Хелиосферата щеше да бъде поправена дълго преди този пробив, особено щом се намираме толкова близо до звезда хипергигант. Това не биваше да се случва. Ремонтните ботчета не си вършат работата, а външните ботчета по сигурността са изключени… Това представлява много сериозен проблем.
Изведнъж осъзнах с ужасна яснота какво още означава това за сигурността ни.
— Тирус, мислиш ли, че другите знаят, че не можеш да го контролираш?
— Мисля, че след днешния ден е повече от очевидно.
Ако Тирус нямаше ботчета по сигурността на свое разположение, ако не притежаваше контрол над всеки кораб в една и съща звездна система, тогава… тогава той беше също толкова уязвим за нападение, колкото преди да стане император.
Всъщност беше дори още по-уязвим, защото сега се бе превърнал в мишена, която всички бяха взели на прицел.
— Ако някой враг възнамерява да предприеме нещо срещу теб — осъзнах аз — или… или срещу нас, ще го направи сега. Това искаш да кажеш.
Тирус кимна.
Обкръжаваха ни много заплахи, но един мъж представляваше най-голямата опасност.
Той не беше просто най-могъщият сенатор в империята и водачът на опозицията, на онези хелионисти, застанали срещу всичко, което смяташе да стори Тирус — беше също така бащата на момиче, което неотдавна бях убила.