Той завъртя очи. За миг можех да се закълна, че наистина ме харесваше. Но навярно се заблуждавах. В крайна сметка шпионите не изпитват никакви чувства.
47
Почувствах се дълбоко поласкан от начина, по който беше уредено всичко. Във вторник сутринта делото беше открито според графика. През следващите два дни Катрин и Еди се дуелираха около избора на съдебни заседатели. По отношение на отводите схватките в този процес бяха сред най-кървавите в историята на военното правосъдие.
Процедурата по отводите във военния съд не е съвсем същата като във федералния, но доста прилича на нея. Катрин беше в правото си да отхвърли всеки кандидат, за когото можеше да докаже, че тайно мрази хомосексуалистите. Работата на Еди беше по-трудна, защото не можеш да дисквалифицираш човек само защото не мрази тайно хомосексуалистите. Еди трябваше да покаже, че предложените заседатели смятат гейовете за преследвано малцинство, което въпреки това заслужава да служи в армията — че въпреки нормалния си и дори похвален начин на живот те често са уязвими жертви на ловците на вещици в армията и са обвинявани за престъпления, които не са извършили. Нямаше изгледи много от военните да признаят, че мислят по тоя начин.
В резултат на това Катрин контролираше ситуацията Тя пресяваше антигей фанатиците и търсеше мъже и жени които или да бъдат справедливи, или поне да притежават напълно обективно отношение към хомосексуализма. Кандидатите от пехотата бяха направо изклани. Доколкото си спомням, в един момент тя отхвърли осем подред. В окончателния състав влязоха три жени, което беше далеч по-добро постижение, отколкото очаквах първоначално. Жените, както бе отбелязала Имелда, са по-малко склонни да осъждат сексуални престъпления — е, с изключение на двуженството или прелюбодейството. Ако имате клиент, обвинен в някое от тези две престъпления, последното нещо, което ще искате, е жена за съдебен заседател.
Катрин се справи превъзходно.
Откъде го знаех ли? Ами военните за първи път отвориха процеса за пресата. В залата дори бяха допуснати телевизионни камери — доколкото ми е известно, нещо нечувано за военните трибунали. Но като се има предвид страстния обществен интерес към делото, както и това, че цяла Корея чакаше на тръни обявяването на присъдата, един закрит процес би бил катастрофа. За да запази съюза, армията трябваше да изостави обичайната си практика на процеси при закрити врати.
На сутринта на третия ден Еди се изправи и произнесе встъпителната си пледоария. Телевизионните камери го следяха неотлъчно и той определено се кипреше. Това беше моментът, който бе чакал цял живот. Крачеше напред-назад и уж импровизираше речта си, а тя продължи трийсет минути с точност до секундата. И наистина ужасно приличаше на младия Робърт Редфорд, а камерите не пропуснаха този факт.
Никак не ми се щеше, но трябваше да му отдам дължимото. Беше блестящ. Беше лаконичен и страстен. Успя да удържи на импулса да прекали с изложението си в светлината на прожекторите, макар че съм сигурен, че това го убиваше. Подчертаваше отново и отново абсолютно отвратителния характер на престъплението. Напомняше на всички, че обвиненият беше възпитаник на „Уест Пойнт и опитен офицер — човек, който беше изпълнявал дълга си във всяко друго отношение, но въпреки това се беше оказал безчувствен и брутален убиец.
Оцених умело прицеления предварителен залп от негова страна, тъй като беше очевидно, че Катрин възнамерява да постави ударението върху факта, че клиентът й е образован офицер с престижна професионална кариера, поради което бе малко вероятно той да е извършил мерзостите, за които беше обвинен.
На всичко отгоре Еди някак си беше узнал за боксовите подвизи на Уайтхол. За няколко минути се спря и на тази тема, като отбеляза, че ударите, нанесени по тялото на Ли, били описани от патолога като особено свирепи и силни — такива, каквито би могъл да нанесе само трениран атлет.
Еди постоянно напомняше на съдебните заседатели за хомосексуалното естество на престъплението, като играеше по тънката струна на утайката от неуловими предразсъдъци. Майсторско изпълнение.
След това обаче се вдигна на задни лапи и надмина и себе си. Помоли съдебните заседатели и хората зад телевизионните камери да се опитат да се поставят на мястото на Ли Но Те. Представете си, че сте на двайсет и една години, силно интелигентен, красив, дете на любещи родители, млад мъж с блестящо бъдеще.
Представете си, че един американски офицер току-що ви е поканил на празненство в апартамента си. Вие се чувствате поласкан и приемате. Вие обичате американците. Вярвате им и се учите от американските офицери. Затова отивате. Американците обаче се напиват и вие започвате да подозирате, че сте допуснали сериозна грешка. Тогава — и тук Еди помълча малко, за да засили впечатлението от следващите си думи, — тогава ви притискат към пода, макар че се съпротивлявате и ритате, и ви причиняват ужасни неща. Двама от тях ви държат, докато третият се възползва от вас. Те са пияни и се гаврят с тялото ви по най-отвратителни начини, за да задоволят неестествените си страсти. Вие пищите от болка, но те запушват устата ви. Молите ги да спрат, но те се смеят. Тогава усещате как някой премята колана си около врата ви и той започва да се стяга…
Еди замълча. Втренчи се в лицата на съдебните заседатели. Придаде си изражение на вселенска, бездънна тъга. Сведе очи към пода и поклати глава, все едно му беше трудно да продължи, все едно некрофилията беше прекалено отвратителна, за да може да я опише. После храбро преглътна и отново вдигна очи към десетимата заседатели. Сложи ръце на преградата пред тях, придаде си строго и смело изражение, наведе се и много тихо каза:
— Вие сте американски офицери. Още преди този процес да завърши, ще разберете какво ужасно поражение на нашата професия е нанесъл Томас Уайтхол — на нашата репутация и на нашия засрамен народ. Покажете на света… покажете на семейството на Ли Но Те… покажете на народа на Южна Корея, че нашата професия е професия на честта. Изтрийте ужасното петно на това престъпление. Покажете, че знаете как трябва да се справите с човека на подсъдимата скамейка. Покажете на света… Е, вие и сами знаете какво трябва да им покажете. Знаете дълга си.
После се завъртя и се върна на мястото на прокурора с гневни, енергични крачки, сякаш нямаше търпение лично да заличи това петно.
Честно казано, неговата реч ми се стори малко пресилена и по-подходяща за заключителна пледоария, отколкото за встъпителна, но това само идваше да покаже доколко беше уверен в себе си. Беше изпълнил перфектно етюда си. Нито веднъж не беше споменал чина на Уайтхол, сякаш Томи вече не заслужаваше това достойно обръщение. Беше подчертал дълбокото унижение, което Уайтхол беше причинил на военната професия, тъй като офицерите от армията са възможно най-обвързаните със своята институция същества на Земята, а Еди искаше да хвърли масло в огъня, като направи обидата лична. Освен това адвокатът на защитата беше цивилно лице. Той се опитваше да я дистанцира от съдебните заседатели.
Но ако Еди беше добър пред камерата, Катрин беше направо изумителна. В мига, в който тя доближи съдебните заседатели, стана безпощадно ясно, че ако той е в главната роля на училищната пиеса, тя е звездата от Бродуей. Той просто нямаше нейния опит и природната й актьорска дарба. Освен това Еди прекалено много се гордееше с външния си вид. Движеше се пред камерите като паун. А Катрин приличаше на грациозен, прелестен лебед, който никога не се беше виждал в огледало.
Тя остана напълно неподвижна в продължение на няколко дълги, многозначителни секунди, за да позволи на камерите да се фокусират върху нея. И това, което видя светът, беше една дребна жена без бижута, с обикновена рокля и ангелско лице. Не можех да откъсна очи от нея и изведнъж осъзнах на кого ми приличаше — на статуите на Дева Мария в католическите църкви. В нея имаше такава дълбока, изначална чистота, че буквално ме заболя сърцето.
Когато я погледнеше, човек просто не можеше да не се запита как е възможно една такава жена да защитава един убиец, изнасилвач и осквернител на трупове.
Тя заговори. И аз веднага разбрах защо беше тежката артилерия на Организацията на военнослужещите хомосексуалисти. От нея просто струеше сурова енергия. Беше толкова убедена в каузата си, че огънят я изгаряше отвътре. Не беше истерична, голословна или разхвърляна. Думите й се лееха като нажежена лава, която се спускаше върху всички наоколо.