Тя говори в продължение на две минути и после заповяда на съдебните заседатели да погледнат към нейния клиент. Десет глави се завъртяха едновременно. Дори камерите се преместиха, за да уловят в кадър Томи Уайтхол, който седеше напълно изправен във военната си униформа. И точно тогава аз буквално изгубих дъх. Не знам защо не го бях установил по-рано, но камерите наистина не лъжат. Когато видях лицето на Томи на телевизионния екран, откритието ме блъсна като юмрук в лицето. И изведнъж вече знаех. Най-сетне бях разбрал.
Искаше ми се да крещя. Ако можех, щях да изскоча от това легло и да пробягам цялото разстояние от болницата до съда. Щях да се втурна в залата и да взема Катрин в обятията си. Щях да я целуна и да я утеша, да я помоля за прошка.
Камерите и моето собствено внимание се върнаха върху Катрин. Може би се дължеше на това, което бях научил току-що, но тя ми се стори най-тъжното човешко същество, което някога съм виждал. Тя признаваше пред заседателите, че Еди Голдън ще представи една от най-убедителните обвинителни тези на света. Всички доказателства, всеки свидетел, всяка дума, произнесена от Еди, щеше да направи невъзможно някой да повярва, че капитан Уайтхол не е извършил престъпленията, в които е обвинен.
И за това си имаше причина, обяви тя. На капитан Уайтхол му бяха скроили клопка. Възможно е тя да не успее да го докаже. Признава си го направо, защото няма намерение да лъже или да подвежда съдебните заседатели. Хората, скалъпили делото, не бяха допуснали грешка. Не бяха оставили следи, които да ги уличат. Бяха обмислили всичко и бяха действали внимателно и умело. С удивителна ловкост бяха успели да хвърлят вината върху клиента й. Всъщност не е било толкова трудно. Необходимо е било да предприемат само няколко стъпки.
Катрин ги предупреди: не забравяйте, че докато слушате прокурора, докато изслушвате свидетелите на обвинението, докато се запознавате с доказателствата му, вие виждате едно убийство, извършено от някой друг и приписано на капитан Уайтхол. Поставете се на мястото на капитан Уайтхол. Не влизайте в ролята на Еди Голдън, защото той е най-големият глупак в тази зала. Защото е подмамен, излъган, подведен. Той е най-добрият съюзник на истинския убиец. Помнете — при всяка дума, която излиза от устата му: той вече е бил излъган.
Като се имат предвид обстоятелствата, встъпителната реч на Катрин беше възможно най-добрата. Бързия Еди обаче си седеше зад банката, като неуспешно се опитваше да скрие самодоволната си усмивка. Катрин беше подала знак, който опитните юристи знаят как да интерпретират. В пледоарията си тя беше признала, че не може да обори тезата на прокурора. И затова беше направила единственото друго разумно нещо, което й оставаше. Беше се опитала да накара съдебните заседатели да си представят заговор — не да игнорират свидетелите или доказателствата, а да ги разглеждат като признак за умението на онзи, който бе замислил заговора. Тя не можеше да подкопае доказателствата, затова атакуваше достоверността на онзи, който ги представя.
Добър подход, но аз познавах Еди. Щеше да я съсече на парченца.
Катрин се върна до мястото си, после съдията извика и двамата при себе си. В този момент по телевизията пуснаха реклама, но аз знаех какво става.
Когато възобновиха предаването, съдът вече беше преподал работа и репортерът съобщи, че съдия Каръдърс беше отложил процеса за следващия ден. Еди и Катрин си събираха нещата. Когато тръгваше от мястото си, Катрин се усмихваше, което ми се видя странно. Но предположих, че просто бе изпитала облекчение, че ще има още един ден, за да се опита да измисли някакъв нов подход, да открие пробив или да създаде някоя нова изненада за Еди.
Изключих телевизора и се опитах да дремна. Този сън щеше да ми е нужен, за да мога да издържа на онова, което щеше да последва.
Започнаха да пристигат след около три часа. Първо дойдоха двама военни полицаи, надникнаха в стаята и застанаха на пост пред вратата. После се появиха Бъз и Каръл. След това двама техници домъкнаха телевизор с видеокасетофон и голяма видеокамера на триножник. После влезе съдебният пристав. След него пристигна Еди — раздразнен и нацупен. После дойде капитан Кип Гойнс, заменилият ме военен съветник на Катрин, който щеше да я замества, тъй като предстоеше да се разкрие секретна информация.
Накрая, когато всичко беше готово, пристигна полковник Каръдърс в пълна униформа. За пръв път го виждах с всичките му ордени и регалии. Едва сега разбрах, че и той беше бивш пехотинец — носеше бойната значка на гърдите си, както и петлиците на рейнджър, имаше две „Пурпурни сърца“ и „Сребърна звезда“. Нищо чудно, че беше толкова твърдоглав негодник. С всичкото ми уважение, разбира се.
В далечния край на стаята беше вкарана малка метална масичка. Каръдърс изглеждаше комично, докато се опитваше да побере огромното си туловище зад нея. Струва си да отбележа обаче, че никой не се засмя и не даде и най-малкия знак, че му е забавно.
Когато всички бяха вперили очи в съдията, вратата отново се отвори, в стаята влезе възрастен кореец и се настани в дъното, до самата врата. Беше министърът на отбраната Ли Юнг Ким. Бях настоял да го поканят, макар че до този момент не бях сигурен дали ще дойде.
Каръдърс откри заседанието със сърдит тон и с обяснението, че това е изключително необичайна процедура, която обаче е съществена за въздаването на правосъдие. Посочи камерата и ни информира, че заседанието ще бъде заснето, а записът — запазен в случай, че постъпи обжалване. Заседанието обаче ще бъде смятано за проведено в съдебната зала. Съобщи ни, че ще чуем секретна информация и ако дори една дума, произнесена в стаята, изтече навън, ще последва нов трибунал, който той лично ще председателства и ще бъде безпощаден в прилагането на закона.
Каза го по такъв начин, че дори Бъз Мърсър преглътна.
След това Каръдърс извади от джоба си дървено чукче и удари с него.
Мърсър беше поканен да седне на стол пред масата на съдията, където приставът го закле. Съдията му зададе няколко встъпителни въпроса за това кой е, каква е службата, която заема, и с какво е свързан с това дело.
Еди седеше в ъгъла на стаята и аз не свалях поглед от него, докато той от време на време ме поглеждаше предпазливо. Виждах, че се чудеше и дори се боеше от това каква беше моята роля. Не присъствах в качеството си на адвокат, тъй като вече си бях направил отвод. Нито като свидетел. Бях тук в ролята си на специално назначен военен помощник на съдия Бари Каръдърс.
Дори бяхме пратили спешно запитване относно намеренията си до справочния отдел на военните съдилища в Александрия, щата Вирджиния, и оттам ни отговориха, че никога не са чували нещо подобно да е било правено преди, но тъй като съм офицер, положил клетва в този съд, не виждали нищо, което да противоречи на Военния кодекс. При наказателно дело можете да имате само един съдия, но кой закон казва, че той не може да има помощник?
Беше наистина безпрецедентно събитие. От друга страна, и Каръдърс, и аз бяхме работили в специалните съдилища, където всеки ден се правеха необичайни неща в името на сигурността на страната. Щяхме да се справим и този път.
Както и да е, Мърсър каза пред всички кой е и как е свързан с делото, а след това съдията прехвърли воденето на процеса на своя специално назначен помощник. Тоест — на мен.
И аз започнах:
— Мистър Мърсър, бихте ли обяснили на този съд поредицата от събития, които ви доведоха до разкритието, че старши инспектор Майкъл Бейлс и главен инспектор Чой Ли Мин са действали като агенти на Северна Корея?
Помислих си, че в този миг Еди ще получи инфаркт. Понечи да се изправи и съм сигурен, че беше на ръба да протестира, но Каръдърс удари силно два пъти с чукчето си и Еди кротко се свлече на стола.
Помогнах на Бъз да разкаже всичко. В ключовите моменти го карах да намали темпото и да обясни как е стигнал до някои умозаключения или го молех да даде по-подробни обяснения на някои завои или поврати в разследването. Беше неудобно само тогава, когато споменаваше името ми, а това се случваше доста често, както и можеше да се очаква. Но нека повторя: аз не присъствах в ролята си на адвокат, а като член на екипа на съдията, така че това не беше доказателство за предубеденост.