Онова, което ме заинтригува, е защо Моран беше избрал точно Джаксън измежду всички останали редници, защо го беше направил писар на ротата и беше започнал връзка с него. Моран беше як, мъжествен тип, когото никога не биха заподозрели в хомосексуалност. Освен ако не се сдуши с един толкова очевиден гей като Джаксън. Тук само допусках, че Моран и Джаксън са били любовници, но при наличните факти предположението ми не беше кой знае колко фантастично.
И след като Джаксън бе толкова отявлен гей, защо Моран ще поема риска да се забърка с него?
Както и да е, първоначалните показания на Джаксън бяха доста сходни с тези на Уайтхол и на Моран. Беше така, защото той се беше скрил твърде удобно зад твърдението, че не знае абсолютно нищо. Пил прекалено много и прекалено бързо. Твърдеше, че заспал точно в 11:45. Нещо ми беше трудно да го преглътна. Не познавам много хора, които си поглеждат часовниците, преди да изпаднат в пиянски ступор.
Следващото му твърдение беше, че някой го разтърсил и му казал да иде във втората спалня вляво. Така и направил. Спал непробудно, докато Моран не го събудил в 5:30 сутринта, за да му каже, че Ли е мъртъв. Джаксън станал, прекосил коридора, надникнал в стаята и видял трупа, но само за миг, тъй като апартаментът моментално бил наводнен от корейски полицаи.
Оставих настрани папката му и се върнах към доклада на сержант Уилсън Блакстоун, първия военен полицай, който беше пристигнал на местопрестъплението. Според Блакстоун той и партньорът му влезли в апартамента в 6:08 сутринта, когато корейската полиция вече се била развихрила. След това проверих фактите от доклада на дежурния офицер, който беше изпратил Блакстоун там. Дежурният офицер се случи същият онзи капитан Битълсби, когото уговорих да ни даде джип и ескорт, за да отидем до посолството.
Според Битълсби Моран му позвънил в 5:29 и след като говорил с полковника, се свързал с началника на участъка в Итеуон. Този разговор се състоял в 5:45. Да предположим, че на този началник са му били необходими две или три минути да извика своя дежурен офицер и да му нареди да изпрати разследващ екип в апартамента. Итеуон не е голям квартал. Толкова рано сутринта улиците не са били натоварени и на корейските ченгета са им трябвали вероятно десет до петнайсет минути, за да стигнат до апартамента на Уайтхол. Това означава, че корейците не биха могли да се появят на местопрестъплението по-рано от 6:00 часа, съвсем малко преди Блакстоун.
Казано с други думи, Джаксън лъжеше за това колко знае, ако не лъжеше и за всичко — какъвто навярно беше случаят. Между момента, в който го беше събудил Моран, и пристигането на корейските ченгета имаше поне трийсет минути.
Само предполагах, но ми изглеждаше логично: Уайтхол, Моран и Джаксън бяха използвали тези трийсет минути, за да обмислят ситуацията и да се наговорят. Джаксън имаше достатъчно акъл в главата си да се опита да прикрие този факт, но не и чак толкова, че да изчисли времето.
И какво следваше от това?
Ами например фактът, че се елиминираше всякакво съмнение, че е имало поне прибързан, нерешителен опит да се сглоби общо алиби, да се организира обща защита, да се разберат как да се прикриват един друг.
Но нещо се беше объркало. По някаква причина планът се беше провалил и на Уайтхол му бяха връчени пешкирът и ключът от пералното помещение. А за да разбера как се беше разпаднал техният план, трябваше първо да го възстановя.
Опитах се да си представя как биха могли да се развият събитията. И тримата бяха военни — капитан, старши сержант и редник — и в един идеален свят това би означавало желязна дисциплина. Уайтхол или Моран биха съставили плана, а Джаксън, простият редник, би го изпълнил безпрекословно. И бездруго сигурно е бил изплашен до смърт — да не бъде разкрит като хомосексуалист, да не бъде замесен в убийство, да не бъде арестуван от чужда полиция в чужда държава. Би трябвало да бъде отстъпчив и послушен.
Така поне би трябвало да изглеждат нещата при обичайните условия. Условията обаче не бяха обичайни. Тримата военни бяха трима гейове, сексуално обвързани един с друг по начини и в комбинации, които дори не можех да си представя. Всичко беше с главата надолу.
В цялата история имаше прекалено много неща, които не можех да схвана, защото бяха далеч извън сферата на познанията ми. Уайтхол го беше усетил веднага — аз не знаех почти нищо за хомосексуалистите и за техните особени отношения. Знаех обаче кой е наясно.
Ето защо излязох от стаята си, взех асансьора, слязох два етажа по-надолу и застанах пред вратата на стая 430. Почуках три пъти и се опитах да си придам възможно най-простодушен вид.
В стаята светна, шпионката потъмня, резето щракна и вратата се отвори навътре.
Катрин беше облечена в оскъдна тениска, която се спускаше едва до една четвърт от бедрата й. Наистина имаше страхотни крака — с издължени, стегнати мускули, стройни прасци и тънки глезени. Косата й беше разрошена и изглеждаше смъртно уморена. Изръмжа. Очевидно не се радваше да ме види.
Опитах се да прикрия радостта си, че съм я събудил. Пуснах чара си на максимална мощност и казах:
— Много съжалявам, че те разбудих — което изобщо не беше вярно, — но имам няколко въпроса.
Което си беше истина.
— Дръмънд, часът е един след полунощ.
— О, да, така е — признах си, докато си проправях път покрай нея. — Но нали и без това вече си будна.
Тя ме последва, като ругаеше тихичко, облегна се на стената и кръстоса ръце на гърдите си.
— Гледай тези въпроси да са важни. Много важни.
— Добре — отвърнах, отпуснах се на един стол и вдигнах крака върху нейното бюро, за да й подскажа, че възнамерявам да се задържа доста време. — Да започнем с този: вярваш ли на твърдението на Уайтхол, че той и Ли са били влюбени?
Тя се върна в леглото си, под завивките, които придърпа до гърдите.
— Дръмънд, ако случайно не си забелязал, аз съм адвокат, а не детектор на лъжата.
— Добре. Но ето какъв е моят проблем. Имаме четирима гейове, които си правят купон. Единият е убит. Трупът му съдържа сперма от двама различни мъже. Единият от тези мъже твърди, че той и починалият са били лудо влюбени, вечна любов — от тази, която се случва веднъж в живота. Разбираш ли какъв ми е проблемът? Те не изпитват ли ревност също като хетеросексуалните?
— Разбира се, че изпитват.
— Е, как се връзва всичко това? Ако Уайтхол и Ли са били влюбени, нещо не е наред. Ако Моран е изнасилил любовника на Уайтхол, то тогава защо, по дяволите, Уайтхол ще го кани да остане да пренощува?
— Никога не съм допускала, че Моран го е изнасилил — рече тя.
— Така ли?
Тя ме зяпна удивено.
— Имаш ли представа колко са редки случаите на хомосексуални изнасилвания?
— Честно казано, не — признах си. — Разбираш ли, съзнанието ми е задръстено от всякакви безполезни хетеросексуални факти.
Ако изобщо усети подигравката ми, тя просто я пренебрегна.
— Почти не се случват такива неща. Не и когато в акта са замесени двама възрастни. Хомосексуалистите са далеч по-малко агресивни от хетеросексуалните. Дори при хомосексуалната педофилия изнасилванията са рядкост, макар че педофилските случаи, разбира се, автоматично се класифицират от закона като изнасилвания, тъй като жертвите са малолетни. Но на практика изнасилванията са почти нечувани. Забрави всичко, което ти е известно за хетеросексуалното насилие.
— Значи твърдиш, че хетеро- и хомосексуалните изнасилвания не са едни и същи?
— Изнасилването си е изнасилване, независимо от половете. Но при повече от половината хетеросексуални изнасилвания жертвата и нападателят се познават предварително. А това също е почти нечувано в случаите на хомосексуални изнасилвания. Освен в затворите, разбира се. Там всички правила са невалидни.
— И какво? Никога не си допускала, че Моран е изнасилил Ли?
— Наистина ли искаш мнението ми? — попита тя с едва доловима нотка на сарказъм или скептицизъм.
— Защо иначе ще съм тук? — попитах, като естествено пропуснах да спомена сладкото удоволствие да й прекъсна съня посред нощ.